Вилата на морето

Беше тих следобед, а навъм слънцето се криеше зад облаци… Не бе ден за плаж и затова тя реши да си вземе един душ, да отдели време на себе си… Час и половина по късно се разхождаше из вилата с увита около тялото си бяла хавлия, а късата до ушите, кестеняво руса коса бе полепнала съвсем леко по лижето, а от кичурите бавно се спускаха самотни капки. Застана на голямата тераса, която гледаше към морето. От там идваха още и по черни облаци. Вдиша дълбоко и се усмихна. Сякаш можеше да усети още сега свежият яромат на мокра трева. Със сигурност щеше да се наслади на гледката от другата страна на къщата. Затвори очи и си представи картината. Това накара розовата й кожа да потръпне. Набързо се освободи от хавлията и я остави на терасата. Вътре облече финно, дантелено, бяло бельо и нахлузи късните дънкови панталони с цвят на ясно небе, разбридани по крайщата и една бяля риза с къси ръкави, взета назаем от тези който бе оставил той преди… преди време, която пък завърза палаво малко над пъпа. После нещо се промуши между краката й и тя погледна надолу. Една малка пухкава топчица – домашната котка – й се умилкваше. Котето явно бе гладно. Тя хвърли бърз поглед през прозореца за да види дали не е изпуснала момента в който първите капки ще се докоснат до тревата и се успокой като видя че има още време. Грабна писанката и отиде в кухнята. Там си направи топъл шоколад, а на котето даде малко риба. После слезе на долния етаз и излезе на верандата, която гледаше към малка горичка. Просна едно дебело одеало на жемята и седна по търски. Тъкмо в този момент започна да вали, а тя отпи глътка. Може би половин час по късно из въздуха се носеше така копняния от нея аромат на мокра трева. Аромат който й навяваше хубави спомени. Забеляза писаната изтегната на прозореца, почиваща си и наслаждаваща се на времето. Отпи от вече не толкова топлич шоколад и затвори очи. Не усети кога бе дошъл или кога бе седнал до нея, но определено усети мокрите пръсти който преминаха по голият й гръб. Стресна се, почти изпусна чашата и се обърна. Видя го и промълви тихо: - Не мислех че ще се появиш. Ти каза че няма да го направиш и… Изненадана съм…
- Да, но се върнах. Времето навява не само на теб спомени… – после я целуна. Сърцето й се побърка. Спомени, страст, желание. Протегна се и остави чашата точно под капчука. В шоколада скоро нахлу вода, ав нейното сърце неописуема жажда да го има веднага. Същптп се отнасяше и за него. Красивите й сини очи го върнаха толкова назад. Тъй невинни и тъй пагубни за душата му а й не само… Погледа му се плъзна надоли по сладките й устни, а после и надолу по тялото което познаваше по милиметър. Тя посегна към тениската му и я издърпа през главата. Отдолу загорялата му кожа блесна. Не беше като манекен от космополитън, но тялото му беше страшни възбуждащо. Мусколите съвсем нежно се очартаваха, както тя обичаше. Престана да мисли и двамата се отдадоха на инстинкта си, който ги тласкаше да сяа заедно… може би щеше да бъде грешка… но това не ги интересуваше сега… Той бавно я освободи от панталона и от ризата за която позна като своя. Дъждът се усили чуха се няколко гръмотевици и небето проблясна. Точно след това проблясване той я видя… Негната кожа на тялото й и бялата дантела на бельото всякаш бяха създадени една за друга. Почна да я целува навсякъде… Усмивка и сълзи се появиха на лицето й. Той се спря объркан от реакчията й. Но тя само се надигна и го застави да легне… после махна панталона и боксерките му… Той понечи да намери закопчалката на сътиена, но тъй като такава нямаше се обърка още повече. Но тя му се усмихна и разкри устройството му, като го разкопча отпред… Смъкна презрамките и пред очите му се разкри една от най хубавите гледки, на който се бе радвал… затвори очи и си спомни колко красиво изглеждат гърдите й, особено зърната, когато по тях се спускат капки вода… Усещаше в това време как го целува… по шията… гърдите…рязко отвори очи когато усети езика и да се плъзга по члена му… Тя се усмихна палаво и ако някога я бе мислил за ангел, то сега определено в нея нямаше нищо ангелско. Всичко крещеше от съблазън и дяволско изкушение. Усмихна му се пак и го засмука, остави го да стене и тръпне… Малко след това почна да се отдръпва, да го дразни… да го кара да полудява… Застама в седнала упора със разкрачени и леко сгънати крака в коленете… Това си беше чиста покана за него и той я прие на драго сърце. Кръвта му бучеше в ушите… Смъкна със зъби бикините и поцали нежно кожата от вътрешната страна на бедрата й. Видя как мусколите й се стягат – знак за него че е не по малко възбудена… Реши да започне отзад напред и цвлуна първо слабините й… после корема… на гърдите отдели спецялно внимание, много повече ласки докато не чу тихият и стон и не усети ръцете й ноктите й на гърба си, който вече беше поожулен от одеалото… Тогава я целуна и в момента в който езикът му влезе в устата й, още нещп проникна в тялото й… Отдадоха се на бавно и нежно съвокупление… Изпитваха наслада която им действаше като стимулант и искаха още и още… След няколко часа любов, когато дъждът вече не беше онази буря съпровождаща първата им куулминация, а лек ръмеж, двамата легнаха един до друг и се завиха…. Погледаха се дълго време усмиихнати и доволни, когато тя затвори очи и заспа. Тогава той стана и я зави по плътно… Облече се и отиде да изпуши една цигара… Дали това беше грешка? Ако е така, то беше от най сладките грешки в живота му… После реши да й донесе възглавница и влезе в къщата.
На сутринта се събуди усмихната, но когато не го видя до себе си усмивката й угасна… може би е било само съм. Стана и се огледа за чашата… но тя беше там, под капчика, преляла с вода. Усмихна се, пусна одеалото и изтича гола в кухнята… Завари го да прави закуска и се умихна. Пристъпи до него и го целуна страстно… Притисна се толкова плътно до него, че той усети дъх на трева и полски цветя от кожата й… Това подейства на сетивата му много силно и… Добре че по бар плота нямаше остри или чупливи предмети…. По късно, към обяд изядоха претоплената закуска. После трябваше той да си тръгне… но обеща да се върне… Може би не същата вечер… но и двамата знаеха че ще се върне… И този път нямаше да може да си отиде след това…. Тя просто нямаше да го пусне… Усмихна му се и гушна писаната която пак се отъркваше в краката й….

~ by Джен on January 7, 2006.