Островът на самотата

Какво приемаш, читателю, за остров? Къс земя насред водата? А трохата на земята? А парченцето бекон, което се пържи в тигана? Смешно ли приемаш тези предложение? Да, наистина смешно звучат, особено, ако си лишен от въображение. Остров можем да намерим навсякъде. А островът на самотата всеки може да открие в себе си, всеки носи със себе си. Защо мисля така? Отговорът е в теб. Дълбоко под кожата и плътта, по пътя към душата. Защото човек може да е сам и да не се чувства самотен, но може да е сред хилядна тълпа и да е по самотен и от Робинзон Крузо.

Самотата е особен вид празнота. Тя се появява, когато вървиш по улицата и се разминаваш с непознатите, когато си лягаш вечер и загасяш лампите на тихия, струващ ти се огромен двустаен апартамент. Самотата носим със себе си навсякъде като зейнала язва. А лекът за нея са любимите ни хора. Понякога хората приемат самотата като спасение и бягат на острова на Робинзон по свое желание. Затварят се в себе си и се отдават на самота. Казват, че това е релаксация, почивка. Спасение от стреса. Бавно и неусетно вместо почивка самотата им се превръща в постоянен спътник, което е жалко и тъжно.

В това отношение може би съм по отчаяна и от Крузо. Макар да не съм прекарала 28 години, дори и 28 дни да не съм на самотен остров сред Тихия океан, на моменти се чувствам безмерно самотна, още по-лошото е, че съм заобиколена от хора. Нося моят остров със себе си където и да ида, като че ли той ми носи някакво успокоение, но и малко страх. Страх от факта, че е винаги там и винаги ще ме чака, разтворил обятията си да ме посрещне и плени. Колкото и примамливо прекрасен да изглежда със своето спокойствие, бягам от него, бягам от това късче от душата си, от този мираж и търся цивилизацията и това, което предлага тя… Ти какво би избрал?

~ от Джен на декември 15, 2004.

2 Отговора to “Островът на самотата”

  1. Колко хубаво е, че в това високотехнологично време, когато има толкова много отчуждение, съществува нещото, наречено „блог“, което може да бъде прекрасен мост между отделните „острови“ на различните хора. Нужно е само умение за изразяване и малко случайност. И, разбира се, съдържание, което да изразиш. Не знам дали ще прочетеш този коментар, тъй като постинга е от преди повече от две години, но все пак ще кажа, че ми е много любопитно да прочета и другите ти неща.

    Иначе лично аз почти не напускам моя остров, въпреки, че активно се опитвам да бъда част от цивилизацията. И естествено усещам освен покой и лек дискомфорт от това. Но във всеки случай не се страхувам.

  2. 🙂 Da, pisah go otdawna, no cheta komentarite spokoino🙂 Radwam se che ti haresva🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: