Една История

Тежкият ден приключи и царят отпрати свойте подчинени. Беше изминал поредният ден в който той се бе занимавал с дребните проблемчета който изникваха непрекъснато. Толкова много оплаквания, а за толкова малко от тях той имаше някаква вина или можеше да направи нещо съществено. Усмихна се като чу затръшването на вратата и се отпусна в удобното си кресло. На вратата се почука. Кралят щеше да изгони който се появеше, но от там се шмугна вътре едно малко същество с огромна кана в ръка. Съществото се подвизаваше през по голямата част от времето си като дракон, а останалата като човек. То се усмихна и пристъпи смело към краля. Той отвърна на усмивката с усмивка и рече:

Охо.

Добър вечер, милорд. Моята скромна личност отново се домъкна да се занимава с вас. – каза то, докато крилцата му се стопяваха и се настани от дясната му страна. – Тази вечер виждам че сте в добро здраве. Имам изненада за вас, само нека излезем на някой облак за да е по лесно да виждате.

И съществото, то беше бирочерпеца на краля всъщност, поведе повелителя на бурите към една тераса.

Това долу, милорд, е футболен мач.

Футболен мач?

Да, а ако се загледате ще видите, че играят Рома срещу Реал.

Резултатът е 1 на 0 за Рома!

Футболът е интересна игра, нали, милорд? Виждам, че Рома са ви фаворити.

Да. – кимна доста разсеяно кралят.

Малкото същество, между другото то бе познато и под името Джен (Дженалдиналендрелисиа), се усмихна загледана в състредоточеният крал.

Изкушавам се да кажа, че съм от Реал, само за да ви подразня малко, но не съм сигурна в успеха си.

Няма да успееш. – усмихна се кралят.

Завиждам на стойцизма ви милорд.

Все пак гледам и мачът. – отвърна след известно време господарят на бурите.

Малкото същество въздъхна, стана и се върна в двореца за да напълни отново каната от голямото буре. Върна се на мястото си близо до дясната ръка на господарят си. Надигна каната и сипа солидно количество бира с точно 6 сантима, стандартът на най-добрите бирочерпци, пяна в халбата му. После се замисли какво да каже. Видя в ляво от облакът на който стояха да прелита грифон. Това гордо същество само поклати за пореден път неодобрително глава. Джен си спомни колко пъти се бяха карали относно трябва или не да бъде на поста си при положение че и двамата снаеха как стоят нещата. Грифонат я погледна с малко съжаление, поклати глава за последно и се издигна нагоре. Загуби се от погледа на мъничкото същество.

Какво има драконче? – попита кралят. – Някакви проблеми?

Не, милорд, ни най-малко. Просто се сетих за разни работи. – усмихна се бирочерпеца.

Нали знаеш, че ако някой те притеснява или имаш проблеми можеш винаги да споделиш с мен и все някак ще оправим нещата? – попита колкото можеше по сериозно Детбрингър. Дракончето само се усмихна.

А вие нали знаете, че никога няма да го направя? Дори да имам проблем вие сте последният човек когото може да тръгна да занимавам с подобни дребнави глупости.

Ще е по лошо, ако разбера от другаде. Това ти е ясно, нали, виночерпецо?

Ако зависи от мен, господарю, няма и да разберете. – Усмивката на Джен стана малко безчувствена, като маска която носеше, за да скрие мислите, чувствата и намеренията си. Но това беше само миг, в който се бе замислила над думите на грифона. После се загледа в мача. Колко странно и беше всичко това и колко нелепо изглеждаха тичащите фигурки отгоре.

Рома вкара отново!

‘Надежда тука всяка оставете” – цитира дракончето. – Е, явно милорд е преценил по добре играта от мен. Добре, че не се обзаложих срещу вас и вашият отбор. – отвърна Джен и въздъхна престорено с повечко патос, с което спечели поредната усмивка на краля. Улови момента, запечата го и го прибра в една кутийка където държепе всичките такива моменти.

Така стоеше до кралят на бурите малкото драконче и обмисляше какво да каже. Чакаше краят на мача и покорно носеше бира от бурето всеки път когато усетеше каната си неприлично празна. По едно време кралят се размърда и с движенията си привлече вниманието на Джен.

Милорд, желаете ли още нещо? Още бира може би? Или нещо за хапване?

Не, драконче, няма нужда – отвърна кралят. – Резултата е 2 на 1 за Рома.

Това ме радва. Но вероятно мачът скоро ще приключи и молрд ще спечели.

Има още цяло полувреме, не е сигурно.

Това е един изключително дълъг мач трябва да отбележа! Може би тогава не трябва да оставям надеждите си. – рече дракончето и след кратка пауза добави – Какво мислите, милорд, има ли още на какво да се надявам? – и го погледна с големите си кафяви очи по един странен начин, който един скромен автор като мен не може да опише.

Има – отвърна простичко кралят. На тези му думи Джен се усмихна, повече на себе си от колкото на краля, с една иронична, дори може би тъжна усмивка и отново отиде до бурето. Когато се върна, относо с ведра усмивка, заяви гордо пред краля.

Знаете ли милорд, действате ми вдъхновително. Ще направя песен, може би по скоро разказ, че след толкова бира римата ми убягва, във ваша чест.

Ами давай, драконче, имаш талант.

Не е така милорд. Мога да творя добре само когато съм тъжна.

Не знам. Но защо за мен? Какво толкова има да възхваляваш?

Нима не знаеш, милорд? Замисли се, загледай се в околните. Чуи молитвите отправени към теб.

Нима има такива? Та аз съм просто кралят на бурите. Не съм бог.

Но не към боговете отправят молитва хората през лятото, когато искат лек дъждец в жежкия ден. Не боговете, а теб молят за плодотворен летен дъжд и пак на теб се кланят да няма градушка, която да унищожи реколтата. А и не само те. В големите градове се молят да сдържаш гнева си и да не пращаш гръмотевици към тях, да не ги оставяш без светлина и топлина особено през зимните дни. Толкова са много тези който се молят на теб. Дори през зимата, отново твоето име мълвят, искат мека зима с много зняг, но без лед, който да сковава улиците и сърцата. Нима никога не сте ги чувал?

Явно съм бил твърде разсеян. Или зает.

Сега поне знаеш какво ще възхваля. Но вероятно ще поокрася историята. Ще поместя някъде и това колко сърца си покорил, някой дори не нарочно. Е, може да спестя за това колко си разбил. Все пак е възхвала.

Стига де. Това не е така бирочерпецо и ти го знаеш. Винаги съм точен и всичко е ясно. Знаеш го.

Знам, милорд, знам. Аз знам всичко, понякога дори се самозалъгвам, че знам повече от вас, господарю. Ала каква история ще стане ако няма поне малко любов и измислица? Знаете историята за Крал Артур, нали? И там съм сигурна че са сложили доста измислица.

Искаш моята кралица да се влюби в друг ли, бирочерпецо?

Милорд, за вашата кралица аз не знаех, аз съм при вас толкова рядко и обикновено това не ми влиза в работата да се бъркам в личният ви живот. Но не се безпокойте. Вашата кралица няма да се влюби в друг. Но какво лошо би имало в това във вас да се влюби някоя девойка? Представете си само. Просто момиче се влюбва във вас, макар да знае че вие сте щастлив със своята кралица. Разбирате обаче за нещастието й и се опитвате да я покровителствате и защитавате, нещо малко, за компенсация. О, колко ще обикнат всички вашата вярност и състрадателност.

Кралят се замисли над думите на дракончето. Не знаеше какво да отговори.

Може би найстина знаеш повече от мен, бирочерпецо. Криеш ли някакви тайни от мен? – попита подозрително кралят.

Ни повече, ни по-малко. Също толкова колкото вие пазите от мен, милорд. – отвърна уклончиво Джен и се исмъкна ловко от въпроса. После се усмихна и добави – Истината е някъде там.

Детбрингър се загледа в лъчезарната усмивка на Джен. Не разбираше много, но може би се досещаше. Тя от своя страна се усмихна още по загадъчно, което малко го притесни.

Вярвай повече на интуицията си господарю. Тя е силно нещо. С тази “главоблъсканица” можеш да се справиш сам, милорд. Или се лъжа?

Кралят само отмести поглед от бирочерпеца си, който тъкмо му наливаше халбата. Не забеляза как дракончето сега е истинско драконче и е разперило малко крилете си.

ще ми позволиш ли да се кача някой ден върху теб? – попита той.

Нима не помните, милорд, вече сте го правил. – дракончето се усмихна тъжно на себе си. – Но като мой господар не мога да ви откажа ако поискате отново.

Но аз не те питам като господар. Питам те като приятел.

Отговорът може би е същият. Това не зависи от мен в момента, нито от вас. Ще решим когато дойде уреченото време и място. – отвърна Джен и тръгна да налива в чашата на господаря си.

Не, стига толкова. Мисля да си лягам.

Лека нощ тогава, милорд. До утре може би? – дракончето вдигна едната си вежда.

Приятни сънища, бирочерпецо. – каза краля и се усмихна докато гледаше как дракончето се извръща назат и се гмурка между облаците, изчезвайки бързо от погледа му, устремено с мощни тласъци на крилата си надолу към пещерата в която живееше.

Усмивката и сякаш още стоеше пред погледа му, след което се разнесе като дим от запалена клечка. С дракончето си отиде и топлината на огъня и задуха вятър. На кралят това не му направи никакво впечатление, но умората му шепнеше тихо в ухото, затова той се прибра в двореца, в покойте при кралицата си.

По някое време през ноща навън валеше дъжд. Силен и тежък, с големи капки. А едно драконче стоеше на входа на нещерата си и гледаше стичащите се от небето сълзи. Толкова приличаха на нейните собствени. Гръм проблясна в чернотата пред нея. Дали повелителят на небесата спеше? Вероятно. Вдиша от студеният въздух и излезе по напред. Искаше да чувства плътността на водата по кожата си и това бе причината да го направи като човек, не като дракон. Затвори очи и се наслади на всяка капка плъзгаща се по настръхналата и кожа. Вкусваше сладостта на водата в устата си, но не се учуди ни най малко когато усети че е примесена със собствените й солени сълзи. Усмихна се. Нова светкавица проблесна. Ново вдишване. После отвори очи и остана да се наслаждава на бурята. Реши как да завърши разказа си. Върна се вътре и записа “Истината бе някъде там. Ако последваш интуицията си, ще я откриеш”. Остави перото и седна на ръба на пещерата си, мокра, все още загледана в красотата на бурята.

За Краля на бурите, повелител на небесата.

От верният бирочерпец, любимото драконче

~ от Джен на февруари 7, 2005.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: