Нощ, тишина, мрак…

Нощ, тишина, мрак. Страст, празнота… Мисли неспокойни бродят из съзнанието и карат душата да се свие, тялото да трепне, дъхът накъсан да излиза и стонове от устните да ронят. Желанието бавно се разлива с кръвта ми, кара ме да те потърся. Намеря ли те дрехите ти да разкъсам, да докосна топлата ти кожа, от тeб да отпия. Да наситя сетивата си с усещането за теб. А после да се предам на отровата навлизаща в кравта ми през кожата. Отрова дарена чрез ласки на устни меки, влажни и пръсти умели. Очите ми с ужас се разширяват щом откъснеш се от мен и с нокти дращя да те задържа. Да те поема цял, да те почувствам в сърцето и душата си, проникващ бавно в ума ми. Изплитащ фина паяжина обвързваща ме с теб. Пристрастеност изпитвам към теб, убиец на мечти и баща на удоволствието, поквара в най-чистият й облик. Животворен елексир, убийствена свръх доза. Ще ме погубиш и в ада за теб може да горя, но не спирай,умолявам те, не спирай да ме тровиш с любов…

Но теб сега те няма…

Нощ, тишина, мрак. Страст, празнота…

~ от Джен на януари 7, 2006.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: