Вилата на морето

Беше тих следобед, а навън слънцето се криеше зад облаци… Не бе ден за плаж и затова тя реши да си вземе един душ, да отдели време на себе си… Час и половина по късно се разхождаше из вилата с увита около тялото си бяла хавлия. Късата до ушите, кестеняво руса коса бе полепнала съвсем леко по лицето, а от кичурите бавно се спускаха самотни капки. Застана на голямата тераса, която гледаше към морето. От там идваха още и по черни облаци. Вдиша дълбоко и се усмихна. Сякаш можеше да усети още сега свежия аромат на мокра трева. Със сигурност щеше да се наслади на гледката от другата страна на къщата. Затвори очи и си представи картината. Това накара розовата й кожа да потръпне. Набързо се освободи от хавлията и я остави на терасата. Вътре облече финно, дантелено, бяло бельо и нахлузи къси дънкови панталони с цвят на ясно небе, разбридани по крайщата и една бяля риза с къси ръкави, взета назаем от тези, който бе оставил той преди… отдавна. Завърза ризата палаво малко над пъпа. После нещо се промуши между краката й и тя погледна надолу. Една малка пухкава топчица – домашната котка – й се умилкваше. Котето явно бе гладно. Тя хвърли бърз поглед през прозореца, за да види дали не е изпуснала момента в който първите капки ще се докоснат до тревата и се успокой като видя, че има още време. Грабна писанката и отиде в кухнята. Там си направи топъл шоколад, а на котето даде риба. После слезе на долния етаз и излезе на верандата, която гледаше към малка горичка. Просна едно дебело одеало на земята и седна по турски. Тъкмо в този момент започна да вали, а тя отпи глътка. Може би половин час по късно из въздуха се носеше така обичания от нея аромат на мокра трева. Аромат който й навяваше хубави спомени. Забеляза писаната изтегната на прозореца, почиваща си и наслаждаваща се на времето. Отпи от вече не толкова топлия шоколад и затвори очи. Не усети кога бе дошъл или кога бе седнал до нея, но определено усети мокрите пръсти, които преминаха по голият й гръб. Стресна се, почти изпусна чашата и се обърна. Видя го и промълви тихо: – Не мислех, че ще се появиш. Ти каза, че няма да го направиш и… Изненадана съм…
– Да, но се върнах. Времето навява не само на теб спомени… – после я целуна. Сърцето й се побърка. Спомени, страст, желание. Протегна се и остави чашата точно под капчука без да го осъзнава. В шоколада скоро нахлу вода, а в нейното сърце неописуема жажда да го има веднага. Същото се отнасяше и за него. Красивите й сини очи го върнаха толкова назад. Тъй невинни и тъй пагубни за душата му а и не само… Погледа му се плъзна надолу по сладките й устни, а после още по-надолу по тялото, което познаваше по милиметър. Тя посегна към тениската му и я издърпа през главата. Отдолу загорялата му кожа блесна. Не беше като модел от Космополитън, но за нея тялото му беше страшно възбуждащо. Мускулите съвсем нежно се очартаваха, както тя обичаше. Престана да мисли и двамата се отдадоха на инстинкта си, който ги тласкаше да са заедно… Може би щеше да бъде грешка… Но това не ги интересуваше сега… Той бавно я освободи от панталона и от ризата, която позна, че е негова. Дъждът се усили, чуха се няколко гръмотевици и небето проблясна. Точно след това проблясване той я видя… Нежната кожа на тялото й и бялата дантела на бельото всякаш бяха създадени една за друга. Почна да я целува навсякъде… Усмивка и сълзи се появиха на лицето й. Той се спря объркан от реакцията й. Но тя само се надигна и го застави да легне… после махна панталона и боксерките му… Той понечи да намери закопчалката на сутиена, но тъй като такава нямаше се обърка още повече. Но тя му се усмихна и разкри устройството му, като го разкопча отпред… Смъкна презрамките и пред очите му се разкри една от най-хубавите гледки, на който се бе радвал… Затвори очи и си спомни колко красиво изглеждат гърдите й, особено зърната, когато по тях се спускат капки вода… Усещаше в това време как го целува… по шията… гърдите…рязко отвори очи когато усети езика и да се плъзга по члена му… Тя се усмихна палаво и ако някога я бе мислил за ангел, то сега определено в нея нямаше нищо ангелско. Всичко крещеше от съблазън и дяволско изкушение. Усмихна му се пак и го засмука, остави го да стене и тръпне… Малко след това почна да се отдръпва, да го дразни… да го кара да полудява… Застана в седнала упора със разкрачени и леко сгънати крака в коленете… Това си беше чиста покана за него и той я прие на драго сърце. Кръвта му бучеше в ушите… Смъкна със зъби бикините и погали нежно кожата от вътрешната страна на бедрата й. Видя как мускулите й се стягат – знак за него, че е не по малко възбудена… Реши да започне отзад напред и цвлуна първо слабините й… после корема… на гърдите отдели спецялно внимание, много повече ласки докато не чу тихият и стон и не усети ръцете й ноктите й на гърба си, който вече беше поожулен от одеалото… Тогава я целуна и в момента в който езикът му влезе в устата й, още нещо проникна в тялото й… Отдадоха се на бавно и нежно съвокупление… Изпитваха наслада, която им действаше като наркотик и искаха още и още… След няколко часа любов, когато дъждът вече не беше онази буря съпровождаща първата им куулминация, а лек ръмеж, двамата легнаха един до друг и се завиха…. Погледаха се дълго време усмиихнати и доволни, когато тя затвори очи и заспа. Тогава той стана и я зави по-плътно… Облече се и отиде да изпуши една цигара… Дали това беше грешка? Ако е така, то беше от най-сладките грешки в живота му… После реши да й донесе възглавница и влезе в къщата.
На сутринта се събуди усмихната, но когато не го видя до себе си усмивката й угасна… може би е било само съм. Стана и се огледа за чашата… тя беше там, под капчука, преляла с вода. Усмихна се, пусна одеалото и изтича гола в кухнята… Завари го да прави закуска. Пристъпи до него и го целуна страстно… Притисна се толкова плътно до него, че той усети дъх на трева и полски цветя от кожата й… Това подейства на сетивата му много силно и… Добре, че по бар плота нямаше остри или чупливи предмети…. По късно, към обяд, хапнаха претоплената закуска. После трябваше той да си тръгне… обеща да се върне… Може би не същата вечер… но и двамата знаеха, че ще се върне… И този път нямаше да може да си отиде след това…. Тя просто нямаше да го пусне… Усмихна му се и гушна писаната която пак се отъркваше в краката й….

~ от Джен на януари 7, 2006.

18 Отговора to “Вилата на морето”

  1. Хора, 42 пъти сте го прегледали тоз разказ, като поне 50% от тези пъти са били целенасочени посещения. Няма ли да кажате нещо?

  2. Джен, искам да попитам на колко години си? Малко няма връзка с разказа, но докато го четях ми стана любопитно. А иначе относно разказа, не обичам еротични, но самата идея за секс по време на буря е интересна. И начина, по който я описваш е добър. Има малко печатни грешки тук-таме, но не са голям проблем. ^^

  3. 🙂 В момента съм на 18 (и половина хехе), затова в страничката за мен съм писала направо дата за раждане, за да може ако някой иска да си пресметне🙂 Разказа е един от първите, писан е когато бях на 14 и имах нужда да изливам хормоните си някъде🙂 Затова е пълен с правописни грешки🙂 Имам още 2 започнати, но някак нямам вече страста да ги довърша, вече не фантазирам толкова за подобни работи и не ги пиша, не са ми легнали на сърцето🙂

    Благодаря, че все пак някой е откликнал на молбата да пише някакъв коментар, този разказ е четен над 150 пъти вече…

  4. Повечето хора не коментират просто защото нищо не могат да измислят😉
    Колкото за разказа – добър е, като за 14г. автор.

  5. Благодаря, че си ти измислил🙂 И благодаря за одобрението🙂

  6. Много хубав разказ. Пожелавам ти някой ден и ти да изпиташ такава любов и страст кам някого. Иначе даже ми беше неловко да го прочета.🙂

  7. Добър разказ, хареса ми. Явно харесваш водата, защото и в другият ти разказ е ключов елемент🙂

  8. Ами да, водата е нещо много приятно и според мен може да направи една такава ситуация наистина незабравима🙂 Водата е нещо красиво🙂 Радвам се, че се харесва🙂

  9. Хм, без да се обиждаш, разказът ти наистина е продиктуван основно от хормона…все пак от начина, по който ползваш думите личи, че имаш възможност да направиш по-добри неща.

  10. Да не забравяме, че бях на 14😉 Сега не се занимавам с такива неща. Можеш да погледнеш в другите категории за нещо по-добро🙂

  11. Много бих искал да се запознаем, пиши ми едно съобщение и ще ти пратя снимки:)

  12. Браво! Само така! Очаквам скоро и недовършените ти разакзи.

  13. Класическа еротична фантазия! Джен, пишеш …Поетично е, хареса ми!Поздравления!!!

  14. И от мен поздравления за добре написания разказ.🙂

  15. Много е нежно и красиво. Чесно да си призная ме разплака.

  16. Нещо наистина красиво , чувствено и истинско БРАВО! бих желала да се запозная с теб skypa mi e mimi_is_sexy_girl

  17. Благодаря, Мими. Можеш да намериш контактите ми в „Моята страничка от лексикона“. Усмивки!🙂

  18. Джен…признах ти градинарските способности…:) Пишеш чудно хубаво, нежно и с толкова чувство, че еротиката ти е бяла до изтрезняване…Много, много вълнуващ разказ! Благодаря ти и продължавай все така – имаш невероятен талант! Поздрави от едно оксиморонче за една безбожно добра градинарка дето разкопава душите ни и засажда най-светлите емоции…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: