Сол, текила, лимон…

Какво ще желаете? – попита аптекаря.

Пет пакета носни кърпички, две шишенца капки за нос и някакви капки или мехлем за подпухнали очи… – отвърна той. Аптекаря го изгледа много странно, с повдигната вежда, но даде, каквото беше нужно.

Заповядайте, тези капки успокояват раздразнени очи от хлор, компютър, дим, предполагам, че плачещи също… Дължите седем и петдесет. Ако питате мен и няколко таблетки валериан ще са от полза.

Той се усмихна малко като човек, на който са му казали нещо смешно и същевременно трагично.

Благодаря ви, приятна вечер. – И излезе от аптеката.

~*~*~*~

Хей, здравей, в момента ме няма в къщи, така че давай след сигнала… биип…

Здрасти… аз съм… Long time no see както казват в Англия. Жив ли си още? Три месеца никакъв те няма, работата ти е изяла главата май… Ами нямам много време, така че давам направо – билярд, текила, в нас? Дрънни довечера един телефон да се уговорим за кога. И не се измъквай, обещал си… Адиос, амиго!

~*~*~*~

Хей, здравей, в момента ме няма в къщи, така че давай след сигнала… биип…

Пак аз🙂 Послепис – поздрави на Сладката…

~*~*~*~

Мразя гласовите пощи… Е да видим дали след около час ще си го вдигне.

~*~*~*~

Здрасти! Кажи?

Хей, гущер, как си?

Ми работя, довършваме проекта за новия търговски център. Ами ти?

Криво ляво, Сладката е на вилата с техните. За билярда…

О, супер! Чул си го! Казвай кога! Утре вечер? И вземи лимон, че няма в нас, а няма да имам време утре да купя, има генерален съвет до седем…

Не смяташ ли, че не е подходящо?

Защо?!

Би трябвало да знаеш по-добре от мен. Независимо какво съм ти обещал, отношенията ни… все пак беше само преди по-малко от половин година.

Младеж, осъзнай се! Живота продължава, не съм имала много време да се занимавам с тебе след онези две седмици плач. Пък и брат ми се погрижи за мене, зареди ме с капки за очи, салфетки и обич. Направо нямаш си идея колко народ мина през нас да ми носи шоколад, сладолед и да ми бърше сълзите!

Ъхъ…

Айде, утре е петък вечер, събота ще се наспиш и ще изтрезнееш. Осем в нас?

Не знам…

А, бебе, т’ва не знам нали знаеш като те докопам къде ще ти го завра🙂 ? Не се прави на пубер и идвай с лимона. Ще те чакам към осем.

Ама…

“Ама” не играе🙂 Идваш или те застрелвам на място! Айде, трябва да затварям, че шефа мрънка че до утре няма да сме готови с предложенията за вътрешния дизайн.

Чао… – но слушалката от другата страна беше вече затворена.

~*~*~*~

Е, пич, пак закъсняваш, ще ти скъсам ушите!🙂

Идвам, идвам, на кръстовището долу при светофара съм. Ще има ли къде да паркирам?

Естествено! Запазила съм ти долу място с пежото. Звънни като дойдеш да преместя колата и да има и за двама ни.

~*~*~*~

Телефона звънна и за кратко се разнесе мелодията на L’ombelico del mondo, грабнах ключовете и набързо взех стълбите до партера и изскочих в юлската гореща вечер да дръпна сладкото си тъмно синьо металик пежо, за да може да паркира ситроена. Черен като нощта… е, някой неща не се променят. Усмихнато отключих колата и му помахах и за негова изненада точно с две маневри се измъкнах (леле, добре че не закачих бронята на съседа, голямо шоу щеше да е) . С толкова се и върнах. Все тъй усмихната със седем осми обикновени, избелели дънки, и бяла ризка връзваща се на кръста и бели чехлички, вдигната коса и лек грим му кимнах да се качваме. Горе на бар плота вече имаше подредени 20 чаши за текила за малкото ни надпиване и три бутилки стояха прилежно в хладилника. И разни там мезета се мотаеха, съвсем случайно разбира се, около билярдната маса. А едно време нашите ме гледаха опулено като си взех тристаен апартамент 140 квадрата…

~*~*~*~

Добре дошъл, знаеш кое къде е, разполагай се.

Мхм, все тъй гостоприемна.

Какво намекваш? Още си стоят в шкафа домашните ти чехли🙂 Хайде давай да нарежа лимона, ще съм в кухнята.

~*~*~*~

Въобще не се изненадах на стила му. Кара такава кола, но думата вратовръзка му е толкова непозната, колкото е била думата душ за туземците в нова зеландия през седемнайсети век. Черните дънки, толкова прашни и изтъркани кецове, че, ако не му ги бях подарила за Коледа нямаше да позная, че са черни, и оначи готина ризка дето толкова сладко подчертаваше косата, очите и тена му. Беше с онзи парфюм, интересно как натура като неговата не го е сменила до сега седем осем пъти. И лимоните бяха хубави, абе въобще мъжът мечта. И естествено вече беше чужд.

~*~*~*~

Перфектни лимони! Без семки, сочни и тънкокори! Научил си се вече🙂

Е, айде сега, аз все едно тебе на нищо не съм те научил.

Ами в кухнята… не…

А палачинките?

А, моля, моля, палачинките не станаха първият път защото ми се въртя из кухнята да ме разсейваш!🙂 Какво прави Сладката? Що не си при нея на вилата?

Хехе, работа? Нали знаеш, че при мене всичко е от днес за днес и вчера и утре се губят все някъде. Просто лятото всички се спасяват на някъде и само работохолиците мързящи ги да се мръднат до морето като мен си седим пред монитора.

Да, да, Иво всички те знаем, не се притеснявай. Направо съм учудена, че все още не живееш в офиса ами всеки ден се прибираш във вас, въпреки че Сладката не се е пренесла още там.

Хехе.

Първо билярд или първо текила?

Ми все ми е едно. Ти тука гледам надпиване си замислила с тия двадесет чаши.

Точно! Винаги ми се е искало да ти се посмея малко като замижиш на тринадесетата текила.

Знаеш, че не се напивам.

Ми ще видим😉

~*~*~*~

Сол, текила, лимон. Сол, текила, лимон. Сол, текила, лимон… Подходяща гореща музика, в тон с текилата, лятна, латино ретро… Сол, текила, лимон…

~*~*~*~

Абе вече сме на десетата, а като те гледам ти блесна погледа.

Е с такъв мъж насреща ми, как да не блесне! А и трябва да те надпия.

Все пак една игра?

Дадено!

~*~*~*~

Давай, ти си на ход.

Ама ти вярно ме мразиш! Много гадно ми ги остави навсякъде ми ги закри.

Е някой и на тебе веднъж да ти скрие топките🙂

Хахаха, никаква текила за тебе повече!

Ами, ами! Който загуби ще изпие пет текили отгоре, като трябва да остане с всичкия си. Готов ли си да поемеш още петнадесет по петдесет грама?

Ще ти се. Твое задължение ще е, ама ти след още пет шест ще си под бара вече…

А да видим.

~*~*~*~

Сол, текила, лимон… сол текила лимон… сол… текила… лимон… сол… сол… текила… ли..мон… Нито аз, нито той падна под бара, само дето стигнахме до средата на втората бутилка текила и се върнахме към билярда.

~*~*~*~

Тоя път три от пет! После ще мислим награда!

Охо, искаш още веднъж да паднеш от жена, а?

Не, просто този път няма да ти пускам гювеч🙂

~*~*~*~

Не беше на шега, че не се напива. Петата игра я оставихме наравно и се върнахме да обърнем по още едно-две-три-пет… Бавно билярдната маса започна да става на три билярдни маси… няма страшно, и той ми излеждаше троен… Не се и съмнявам, че аз му се виждам поне двойна… Свърши и втората бутилка… и бяхме вече на по двадесет и пет текили… един литър текила и пет лимона… Сол.. текила… лимон… билярд… и гореща музика…

~*~*~*~

Абе имам предложение… Айде вместо нормална игра да пробваме някой от онези трикове?

От тия дето са по евроспорт?

Ми, да може…

Добре… а искаш ли нещо за ядене?

След толкова текили по-добре не…

~*~*~*~

Не, не се държи така…

Е как?!

Ми наведи се малко, изпъни гръб, дай тежестта назад…

Така ли?

Не, не така… Абе на вас жените всичко ли трябва да ви се покаже… чакай… – дойде зад мен и изви тяло над моето… може би заради текилата и часовника показваш един през нощта… но сякаш темата ни бяха изваяни за да се допълнят… – И ей така държиш… – главада му се надвеси над рамото ми, а аромата на кожата му събуди у мен онзи първичен инстинкт… – Виждаш ли? Давай сега!

Амм…

Какво?

Извъртях се леко и застанах лице в лице с него. А мойте очи били светнали! Неговите бяха като слънца направо! Все още бе притиснат към мен… Същият първичен инстинкт се събуди у него и ме целуна страстно… Вдигна ме на маста и се надвеси над мен… Какво ли правеше Сладката сега? Не, всъщност това не ме интересуваше сега… Ръцете ми вече го галеха неудържимо…

~*~*~*~

Да ви призная, да се спи на билярдна маса не е много хубаво. Винаги има опасността да имаш синка от някоя топка, а щеките… Абе не си е работа… Правенето на любов обаче е много забавно, съвсем различна история… ако сте гледали някой порно филм с подобен сюжет, няма нищо общо! Много по диво е от това, което правят тия дървени актьори! Но това е тема на друг разказ… В крайна сметка се оказа, че там където е пламтял огън и е останала жар, сипе ли човек текила, може да се опари много лошо…

~*~*~*~

Снощи всичко нарочно ли беше?!

А?… А добро утро… какво за снощи и нарочно? И не викай моля те, боли ме главата и искам кафе – измрънках слизайки от билярдната маса.

Всичко снощи е бил план, нали?

О, не ставай глупав, Иво! И не се опитвай да обвиниш мен за собствената си слабост и главоболие… Вземи едно кафе и сандвич и после ще говорим. Отивам да се изкъпя.

~*~*~*~

Сладката няма да разбере. Няма и защо да разбира…

Надявам се…

Не се шашкай бре човек! Нали сме приятели! Знаеш че винаги съм там за да те подкрепя!🙂

Да… понякога повече от колкото искам🙂

~*~*~*~

Айде лек и усмихнат ден! Може да не чакаш три месеца още, за да звъннеш! Може да идем на кино компанията някой път.

Може… Усмихнат и на тебе…

~*~*~*~

Поуката, ако още не сте си я извлекли сами, е да не се смесва текила и жар… Особено с чужди мъже… И не си купувайте билярдна маса… Не е чак толкова удобна…

~ от Джен на февруари 6, 2006.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: