Надежда

Просто… Надежда…

От дванадесет на обяд до сега…

И все още я има някъде там…

Макар и полумъртва…

Надежда, че ще дойде. Надежда, че телефонът ще издрънчи. Надежда. Надежда, че ще каже, че може да мине, дори само за пет минути, след около половин един час…

Мога да се обадя и да попитам. Но ме е страх. Че ще каже “не” и ще я доубие бързо… Докато сега още я има…

И всяко смущение в колонките – прескочени 3-4-5 удара на сърцето… Надежда…

Сега е почти седем без десет. Скоро ще стане почти осем без десет. После почти девет без десет…

После ще остане само многоточието…

Надежда…

А утре сутрин ще почне новият ден. С нищо по-различен от миналият понеделник. С нищо по-различен от следващият понеделник…

И отново Надеждата…

Тя е от Надежда… но не се казва Надежда… и слава богу…

Часовникът удари седем… Очакване…

Просто… Надежда…

И все още я има някъде там…

Макар и полумъртва…

~ от Джен на март 5, 2006.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: