Малката кибритопродавачка

Не, аз не съм тя. Но съм като нея. Аз стоя в тъмата, измръзнала и сама. Аз не продавам клечки кибрит, но продавам друго, с което може да се стоплиш. Продавам любов. Но не тази любов, която продават наложниците, куртизанките. Седя там под една малка лампичка, която примигва и се кани да угасне завинаги. Надеждо, надеждо, нали уж умираш последна? Или това, че пламъчето ти става все по-малко значи, че и моят край идва? Да, лампичката, която хвърля сенки наоколо е Надеждата. Преди теб идваха и други и си купуваха от моите парченца любов, парченца направени от душата и сърцето ми. Аз не знаех те с какво ще платят за тях, но все пак им давах, не исках да са сами и да измръзнат в този тъй ужасен свят. И тайничко се надявах, че и те няма да ме оставят да измръзна в самота. Тъй продавах аз любов и чаках заплащането си. Но никой не си плати… всички използваха топлината ми, а после ме захвърлиха като празна опаковка. И така на мен ми оставаха все по-малко и по-малко късчета, с който да се топля сама. Също както на кибритопродавачката останаха няколко клечки да топли ръцете си. После дойде ти, спря се при мен и макар в началото да ме гледаше незаинтересовано, все пак си купи любов. Взе я съвсем измръзнал, сякаш непознавал топлината и до сега. После смачка остатъците, красивата копринена нишка, с която бях обградила любовта, и ги метна зад гърба си. Сега бързаш. Бързаш щом поисках отплата си. Бързай…

Светлинката угасна. Последното парченце любов изстина в ръката ми. Последната клечка кибрит изгасна…

~ от Джен на юли 5, 2006.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: