Сянка

Побиват ме тръпки от теб. Седиш там, зелените ти очи изглеждат толкова невинно, усмивката ти е блага и добра, макар мустаците да я скриват от части, си личи, че често я показваш, изглеждаш миловидно. И докато си говориш ей така, сянката ти се прокрадва тихо, незабелязано и почва да си играе с мен. Докосва ме нежно, внимателно, оплита ме в желание и удоволствие, като паяк в капана си. Усещам как леките пръсти се плъзгат под дрехите ми и нагоре по гърба, не не твойте, на сянката ти пръстите. Дъхът й зад ухото ми кара кожата ми да настръхне, усещам аромата ти толкова близко до себе си, а ти си на другия край на масата. Говориш нещо съвсем друго, за музика, дори не гледаш към мен. А сянката ти ми шепне “секс, секс, секс”, погледът ти сякаш за миг хвърлен към мен става съблазнителен, искащ, другата ти ръка се спуска да гали бедрото ми. Шепнеш отново, впиваш устни в шията ми, изгаряш ме. После се отдръпва, почва да ме обикаля, усещам очите ти дори да не гледаш към мен сега, запечатани в мен как ме искрящи следят от страни. С глад, със съзнанието, че ще ме има, с пресметливост, като животно, играещо си с плячката. Не ме тласка към ръба на лудостта, не, само си играе с мен. Приближава се отново и сякаш не седим там в бара да си говорим, ами сме навън, на някоя мрачна уличка, ме пристиска плътно към себе си и отново шепне. Докато не посади желанието в мен. Тези невинни очи, горящи с пламък на страстта. Вля похот в кръвта ми. И тогава моята сянка се измъкна и те докосна…

~ от Джен на октомври 23, 2006.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: