Това чудо, наречено Любов

Тя се събуди. Мъничка топла, пламтяща. Протегна се леко и нечие сърце се сви. После огледа се в душата и се спусна в луд бяг, причинявайки някому прималяване. Тя се разля по вените и се вля по всички главни системи. Даде на сетивата нов смисъл, очите сега виждат по-ясно, ушите чуват благо, осезанието усеща топлина. Като планински поток тя бушува и се пени, млада, дива, без да можеш да я спреш. Кога минава през сърцето и го закача, взима го със себе си във вихри от чувства. А щом тръгне бързо нагоре до мозъка, тя спира нормалната му функция и го кара да се държи алогично. Вирус да бе, би била най-сладкият и благотворен вирус за човечеството. Ала не. Мнозина мечтаят да я срещнат, да я опознаят и тези, който имат този късмет са безмерно щастливи. Тя е сила даваща сила, често използвана за съзидание, но понякога сееща разруха. Толкова голяма бе тя. Дава нови поводи за трепет на душата и я облагородява, от нея се раждат сякаш всички красиви неща, поезия, проза, лиричен звън. Любопитството на другите към нея винаги я е търсило, питало я е. Но тя отговаря само с усмивка. Никой не може да каже повече за нея, никой не може да я опише, нарисува или да възпее. Макар да са опитвали, никой не е успял да разкрие облика й напълно. Окрилени от нея хората са извършвали небивали подвизи, умирали са в името й. Но и тя, срещайки студенина, е повяхвала, умирала само за да се възроди като феникс от пепелта си. Всеки иска да се докосне до нея, тя да се докосне до него с магията и красотата си. Тя е изначална, вечна, всевластна и всесилна, неведоми са пътищата й. Тя е навсякъде, около нас, в нас, ние я създаваме и тя създава нас. Ако животът е нощното небе, то тя е онази звезда, която дори през мъглата се вижда. Тя е… чудо. Чудо, наречено Любов!

Да пишеш тема за Любовта е колкото прекрасно, толкова и трудно. Какво може да се каже, което да не е казано?

~ от Джен на декември 6, 2006.

Един коментар to “Това чудо, наречено Любов”

  1. Джен,страхотно щастливо е! „…тя спира нормалната му функция и го кара да се държи алогично…“ :)) това май го познавам…:)
    Но…любовта си има и друга страна. За съжаление. Онази любов…която остава незабелязана, онази която не смееш да дадеш, която трябва да изоставиш, заради някой друг…но се радвам че не си писала за нея:) Любовта трябва да се гледа от хубавата страна. Когато я гледаш много дълго от другата…почваш да губиш хубавата:)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: