Emotional Hunger

Погледни се! – каза глас с насмешка някъде зад гърба ми. – Празна обвивка, плагиат. Лишена от чуждите думи не можеш да живееш.

Кой си ти?!

Емоционалният глад. – Но пространството зад мен беше празно. Тогава как разбрах, че се усмихва? – Аз съм в теб, част от теб. Ти си добър приемник. Посредствена във всяко друго отношение, лишена си от живеца си. Пеперуда в паяжина. Храниш мислите си с чужди мисли и идеи, оплиташ се в заучени фрази и тафтологии. Смешна си.

Моля?! Я да млъкваш!

Аз ще млъкна, но това не значи, че ще изчезна. Толкова си жалка, че и да искаш няма да ме пропъдиш от себе си. Не можеш да ме запълниш със секс и плътско удоволствие, нито пък с тютюневия дим на цигарата си, целувките на устните ти са безвкусни, нямаш капка емоция в себе си. Не можеш да си намериш място, име, не знаеш как се чувстваш. Сутрин не можеш да се облечеш дори, защото не знаеш какво искаш да кажеш. Мълчиш, нали? Защото съм прав. Няма какво да се бориш, безсмислено е като самата теб. Чие отражение си, страхливке? Чакаш някой да ти каже как е, за да се настроиш на неговата честота. Безхарактерна, безформена сянка. Перфектен приемник.

Махни се!

Няма. Защо да се махам? Махна ли се няма да си имаш нищо и никого. Муза нямаш, душа нямаш, лице нямаш. Ти си поредната отливка на отминалия ден. Толкова зависима от всеки друг освен от самата теб, намираш си извинения и се чувстваш спокойна, че си избягала. От кого? Ти си като писателите описани в “Зелените хълмове на Африка” от Хемингуей – в бутилка, търсиш отговорите си в своя затворен свят, в бутилката, без да гледаш навън. Толкова сладка, сладка празнота. Дори моите думи поради твоята глупост са отмъкнати от нечии чужди листа…

А после беше тихо. И пусто. Лошото е, че той, който и да е, е прав. Аз съм безжизнена машина, натъпкана със заучени фрази, програмирана да преповторя чуждите мисли и знания, за да угодя на този, който ме използва. Наистина вкусът беше изчезнал, както и трепета, който се бе превърнал в просто секундно премигване. Жалка картинка.

Късно е, а утре е нов ден. А може би не.

Затварям очи. Но пак ги отворих и се загледах в тавана.

Как се храни емоционалният глад, когато вече си неспособен да имаш емоции? А как да се избавиш от него?

Затворих очи.

~ от Джен на април 24, 2007.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: