За прошката, спомените и приятелите. Всъщност за това, колко е малък светът НАИСТИНА

Отскоро съм тук, просто най-накрая реших, че ми трябва надеждно място където да раснат цветята ми, т.е. да пазя разказите си, мислите си и други приумици блъскащи се из малкото ми мозъче, задушаващи се от купиша информация и т.н., и т.н.
Всъщност се оказа, че това място се посещава от много хора, които познавам, пряко или косвено. И тъй излязох от моята тайна градина и заскитосвах по техните блогове. В главата ми настъпи хаос. За пореден път. Всъщност светът бил по-малък от колкото трябва да е. Оказа се, че можеш да го побереш в дланта си. Стана ми неприятно. В съзнанието ми нахлуха спомени, песни… Четях какви ли не неща, лични и не чак толкова. И се замислих. Колко често съм способна истински да простя на хората? Защото за добро или зло не мога да запомня какво е казала майка ми сутринта за прането, но пък помня всяко едно ВЪПРЕКИ от страна на някой мой приятел. Защо не съм искрена когато казвам “Карай, забрави, минало”? Наистина почнах повече да съжалявам за регистрирането си тук, от колкото да се радвам. Защото трябва да се изправя очи в очи с хора, с който не съм била искрена, когато съм казвала “простено да ти е”. Светът е НЕПРИЯТНО малък…
Спомних си, когато за първи път приятелка ми открадна гаджето… След това си спомних и за другите ми такива приятелки… Спомних си за приятелите ми като цяло. В своето интернет детство аз бях човекът с най-много приятели в света. Или поне така си мислех. С израстването, когато времето ме притисна към стената и отговорностите почнаха да се трупат, тези много приятели почнаха да гаснат като свещите в черквата, когато става течение. Защото тези приятели не ме търсеха, ако аз не ги потърсех. Спомних си за всичките им пререкания спрямо мен, за които скръцвах със зъби, преглъщах и уж прощавах. Лошото на “уж” е, че когато ги видя, вече не мога да ги погледна в очите с усмивка на лицето. Защото си спомням…
Сега когато пътищата ми с тях се пресичат тук, те надали ще ме забележат. Всъщност защо да забелязваш някого, когато никога не си се старал да го запомниш. Спомних си как с “приятелите” се мъкнехме по купони, на морето, по срещи, сбирки и други поводи с цел изпиване на 1,2,3…5,6,7,8 бирички, кой каквато вместимост има на варела там долу, под гръдния кош… И си спомних колко самотна се чувствах в тяхната компания, държат те в такава изолираност, че ти иде да ги нашамариш, да се разплачеш и демонстративно да си тръгнеш… Защото тогава ще те забележат… И избягах. Защо? За да ги намеря тук отново. Не, приятелството няма срок на годност. Но познанството има и той изтича в мига в който не си се виждал с някого от около месец два. После са се случили толкова много неща, че казваш, че няма нищо ново около теб, само защото не знаеш от къде да започнеш и кое е по-важното да кажеш… Колко ли бъдещи приятелства бяха загубени по този начин? Знам, че около 30 мой такива отидоха в кошчето за боклук. Не заради мен, а защото ответната страна нямаше нищо ново за споделяне. Тогава какво правиш? Просто си тръгваш и внимаваш вратата да не те изненада изотзадзе на излизане.
А някакъв младеж в чата, за който минутата е много нарича хората бастуни в 4 сутринта и си търси компания. На работа бил…
В устата си усещам вкуса на разочарованието. Разочарование от собствените ми мисли и надежди. Наистина си мислех, че някой ще изтича да отвори вратата след мен и да ми каже “Ей, върни се, без теб няма да е забавно, дай да полафим ся малко”. Да, но не. И сега, когато влязох в стая с тези същите хора, какво да им кажа? Глупавият въпрос “какво ново около теб” направо ме убива. Да беше тук когато новото ставаше и щеше да знаеш.
Интересното е, че малко хора са ми искали прошка. Всъщност само 2ма – две бивши гаджета. И на тях не съм простила истински, в крайна сметка ме зарязаха брутално, а в ранна тийн възраст тия неща като си ги приел на сериозно, трудно ги прощаваш. А тези, които наистина трябва да искат прошка си питат ушите. Още по забавно е, че всяко място, което напусна, избледнява. Хората сякаш тръгват надолу по някакъв стръмен хълм. Някой дори направо се търкалят. И после, когато се срещнем на някое дъно или връх, в зависимост от гледната точка, се гледаме странно. Дали аз съм ги влачила нагоре или те мен са дърпали надолу? Няма значение… Важното в случая е, че те не са онова което са били, онова което съм харесвала.
Онзи младеж така и не се впечатли от заплахата ми, че ще го опиша в блога си. Пич просто. Но красотата в цялата тая работа е друга. Когато смяташ някой за приятел, а не просто за познат, когато се срещнете след 1-2-3 месеца си говорите за какви ли не други глупости и сериозности, но гузният въпрос “какво ново”, целящ едва ли не да стопи голямата пропаст между вас, не се появява. Защото приятелите винаги знаят какво ново е ставало когато е станало, на тях сега просто им е кеф да полафите за малко. Или поне аз така помня моите приятели.

За прошката, спомените и приятелите… Тоника пеят за тях.. Здравей, как си приятелко, как добре ли я караш?…

Стари мой приятели, махнете с ръка и дайте нататък, злото забравете… Аз не мога…

~ от Джен на май 1, 2007.

4 Отговора to “За прошката, спомените и приятелите. Всъщност за това, колко е малък светът НАИСТИНА”

  1. уоу … това защо не съм го чела ми чак сега го прочетох.. уникално е .. *ръкопляс*

  2. страхотно е …

  3. Zdravei Jen

    moga da kaja 4e se poznavame.Nadqvam se 4e vse oshte sme i priqteli no ne znam.Tova koeto si pisala mechtite i fantasiite ne gi otblyskvai Sbudvai gi ne syjalqvai za nishto.

  4. Nadqvam se che ne sam te Obidil ili razsardil nqkak si.Shte se radvam ako me pomnish,shte se radvam ako si govorim v skype ili Irc.da ti napomnq koi sam…..

    Mislq 4e se seshtash ako ne pishi mi na maila.

    Malko Ogneno Drakonche tolkova Sladko i Tolkova Opasno

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: