Отрова

Отрова съм, отрова си и ти. Циан калий, ухапване от пепелянка ти избери моето име. Аз знам твоето, наричат те живот. Затворник съм твой и нямам аз изход друг освен смъртта. Но умра ли ти ще си спечелил, по силен ще си от мен…

Бягай. Бягай от мен. Бягай от докосването ми. С всяка своя глътка въздух аз отравям те, както ти ме тровиш. Поставяй своите капани, играй си с мен като с кукла на конци. Вярвай, че си по-силен. Но знай, че твоите окови, са мой оръжия. Бъди на щрек, защото тровиш ти ума ми, а по-страшно от туй няма…

Пепел при пепелта, пръст при пръстта, почивай в мир. Но от пепелта аз ще възкръсна и пак ще възтържествувам. Над твоя триумф аз ще съм, защото твое чадо съм и ножът, който ти срещу мен вадиш, твоята кръв ще пролее.
И “пуф”, искрата се изплъзна, пламъчето лумна…

~ от Джен на май 1, 2007.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: