За особеностите на градския транспорт и подлеза на Централна гара

Всъщност топикът не е точно свързан с темата. Или по-скоро не само. Всяко нещо е начало. Оказа се, че за писането на подобни материали е необходима подходяща музика. Не можеш да слушаш Браян Адамс или Шаде и да мислиш за абсурдността на ежедневието си. Или поне аз не мога. Затова сега слушам Ъпсурт – Колега )Поне ме възпира от прекалените цинизми. И така…

За особеностите на градския транспорт. Всъщност се оказа, че е изключително точен. На първи май трамваите 1,7,3 и още няколко се движиха доста прилично с разлика в разписанието не повече от 2 минути, което е в нормите (Ако сте на друго мнение идете към 7-7:30 вечерта на спирката н 72,76 и 204…) До тук всичко е добре, трамваичетата се полюшкват весело по релсите си, скърцат доволно (звук, който може да почупи сърцето, слънчевите очила и прозорците на съседното BMW без особени притеснения), а все същите хора като през работните дни се качват и слизат. И ето от тук започва пътеводителят, който всеки пришълец в София, особено тези, който смятат, че са високо културни и лесно смущаващи се, трябва да си набави още на около 5-10 километра преди града. Та за се върнем на симпатичните модернизирани трамвай, по-точно трамвай седем в един и половина по обед. И ето ги обикновените лица – младежа и девойката, които не дай си боже да бяха сами в трамвая; тежкарят на възраст, който пуши и пие в трамвая докато спокойно си лафи със свой приятел, нищо че подобни неща са забранени в трамвая; виждат се възрастните хорица дето се заглеждат с почуда в обкръжаващите ги и въздишат с безнадеждност; до мен седи един заек така да го наречем, тъй като гледа точно като зайченце, един плах и свит. Аз съм… това, което съм и по улиците. )Студенокръвна кучка, с каменно изражение, презрителен поглед и върнат нос. Понякога толкова яко си прехапвам бузите отвътре, че приличам на мумия. Но пък такова изражение отказва повечето мъже от волности.

Да се върнем на сегашната ситуация. И на мен ми се пушеше, но реших да съм възпитана. Гледайки този странен господин обаче, не само, че ми се допуши все едно не съм вдишвала цигара от седмици, ами се досетих и за другите нахалитети по градския транспорт. Сетих се за наглите циганета, които или се опитват да ти свият съдържанието на джобовете или да те опипат подобаващо. Сетих се за пияниците, за лудите, за досадните свалячи на преклонна възраст, който като малки дечица ти святкат с червено лазерче. А после ми се прииска онази контрола, на която последния път, когато се возих на 7ца, обяснявах около половин час за липсата ми на пари и свойствата на акта на полицията за липса на лична карта. Една приятелка, която пътува доста по-често с градски транспорт, ми каза, че Холивуд само може да си мечтае за такива влакчета на ужасите. Особено нощно време. Макар че средата на февруари се уверих, че към 3-3:30 през нощта дори лошите хора в центъра на София спят.

И като стана дума за център, нека намесим в цялата работа и подлеза на Централна гара, за който се бях запътила от НДК и където трябваше да ме чакат. След десет петнадесет минутен престой на спирката, се оказа, че подлезът на Централна гара има твърде много изходи! На които съответно има твърде много спирки. Важно е да се знае и кой от няколкото подлеза ще ви върши работа, а и от къде и на къде пътува всичко. Влакове, автобуси, трамвай, добре, че няма и тролей (а някой хора не правят дори разликата между тях). Къде точно спират също е важно, понеже веднъж трябваше да сляза при митницата, а ме пратиха и след централна гара…

Следователно всеки решен да идва в София без гид, да се откаже. Освен ако не е дошъл един ден по-рано от датата на ангажимента му. Абсурдно е! В стремежа си хората да направят всичко най-удобно и лесно, комуникативно и същевременно добра инвестиция, се получава почти точно обратното. Разбира се чичковците си имат инвестицията, хората, минали вече 1-2 пъти по даден маршрут, свикнали с него, успяват да се свържат бързо и лесно от една дестинация към друга. Но за един пришълец е плашещо. Затова човек трябва да се снабди с достатъчно голяма карта и достатъчно съвременна, която да показва всичкия градски транспорт (плюс метрото и маршрутките), с много билетчета, защото броенето на спирки и слушането на софиянци за упътвания в повечето случай е мъка, със здрави нерви и чанти, за да не олекнат преждевременно. Или пък с гид, както правят повечето мой познати. Абсурдно.

И след 3 разговора по телефона и 15 минути моите хора дойдоха… За да се окаже, че трябва да се върнем там, от където съм тръгнала… Абсурдно нали? Всъщност съвсем в реда на нещата на съвремието. Няма да разправям как по-късно същия ден потвърдих теориите си за приятелите, познатите и това, че ставам все по зла кучка и не искам да се крия… Но това е друга абсурдна случка, която ще слушаме друг път… Всичко тук изписано е смешно абсурдно, но пък когато нещо те смущава трябва да си кажеш… Всички вадим трънчетата от пръстите си. Ами това беше моя трън.

~ от Джен на май 3, 2007.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: