За Европа и България, размисли разни

Не си падам по политика, не ми е силна страна. Не се занимавам с неща, които не са по силите ми, за разлика от по-голята част от сънародниците ми. Присъстващите винаги правят изключение🙂 Но това не е толкова за политиката между България и Европа, а за манталитета който България предлага на Европа. Какво представя страната ни? Днес тъй като е офицялният ден на Европейския Съюз между осем и девет часа тази сутрин бях занимавана с това кои са страните членки, техните столици и други дреболии, който вече си знаех но… Попаднах на една много интересна книжда, която е издавана през ’87. Беше впечатляващо, бяха наблъскани всякакви красоти и страната ни бе представена като китно малко местенце пълно с усмихнати весели хора, безумно влюбени в държавата и партията, без проблеми, малки голи дечица си седят на плажа и човъркат пясъка, въобще утопия. Имаше трактори сиви хотели и разбира се, на къде без огромна снимка на митинг послучай 24 май с деца подредени като аптекарски шишенца, поддържащи безумни плакати. И всичко това преведено на немски. За двадесет години са се променили доста неща, сега на училище ходиш облечен както пожелаеш, което понякога, поне според мен, е минус на образованието ни, няма безумни митинги, нито измамно илюзорни усмивки, хората се разхождат начумерени, морето ни се сдоби със свръхмодерни хотели, за съжаление повече на брой от колкото са нормалните му възможности. Единственото останало за спомен от онова време са тетките, бабките и всички останали мили съграждани, обвиняващи младото (а и не до там младото) поколение в разврат, разруха, загуба на ценности, невъзпитание. Под тези обвинения се събират всички с по-различно от на партията мнение. За съжаление мисленето на такива хора дърпша назад, оставя лошо впечатление, озлобява. Отдавна вече не е задължително сляпо да уважаваш някого по нечия заповед. Аз съм пост продукт на споменатите времена, не съм живяла в тях, но живея с остатъците от тях. Виждам как хора с претенции им липсва всякаква култура и човещина. Не можеш да минаваш по улицата и да блъскаш хората за да минеш, обиждайки ги и гледайки ги презрително, с коментара за облеклото им и това че пушат. После имаш големите претенции, че си културен, че си нещо повече от мен… Но това не ти пречеше просто да ни изблъскаш, да кажеш как не приличаме на нищо, но естествено да забравиш възпитанието си в къщи и да пропуснеш общоприетото „извинете, може ли да мина“… Та днес гледайки красивата снимка формат А3 с пионерчетата и чавдарчетата. Какво значение има че вече не съм облечена с бяла ризка и червено шалче? Та нали срещам същите хора по улицата, а и аз съм човек, не мога да подминавам току така всеки ден коментарите и ниската култура. Това ли предлагаме на Европа? Закостеняли разбирания, ограничени умове, социалистически манталитет. А после защо всички млади напускали… М’чи напущат я, нема да кесят тука, дека ги преценя няква бабка без култура, за това колко са културни те. К’о да седим тука като само ти гледат обвивката, а не що за човек си? Не народ, а мърша!

~ от Джен на май 9, 2007.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: