Тъжна песен

Мизерията я поглъщаше, късче по късче. Сухата студена ръка се уви около шията и стисна здраво. Тънко пискливо гласче се надигна дълбоко от душата и задращи по гърлото да излезе навън. Вместо него само хрипове излизаха от устата. Студени капки се стичаха по бузите, топла кръв капеше от устните. С ужас тялото се свлече на пода, когато хватката се отпусна. Сърцето почти спря да бие, сви се болезнено. Ушите пищяха, мозъкът блокира. Страх я е и плаче, плачът й в тъжна песен се превръща. Песен за самотата, болката, ударите на живота. За смъртта на идеалите и мечтите, за разбитите илюзии и усмивки. Песен на славейче затворено в тясна златна клетка.

После Времето я дръпна да се изправи и я повлече със себе си напред. Не я попита как е, не се и интересуваше. То просто бързаше напред и тя с него, макар с не излекувани рани, със замръзнала душа.

Болката в сърцето заглъхна, но не спря. Нощем тихо ронеше сълзи и пееше отново своята тъжна песен.

Тя се затвори, изгради безупречна обвивка на безгрижие и незаинтересованост. А от вътре красивата душа като цвете без светлина и вода почна да линее, да гние частица по частица, бавно. Тиха агония на погубената надежда. Защо бе ти толкова жесток?

Тя пее през сълзи тъжна песен за живота…

Пустош.

А после сняг се посипа и изтри всичко от повърхността. Остана само чиста, непорочна белота…

~ от Джен на май 11, 2007.

Един коментар to “Тъжна песен”

  1. mnogo dobro, tazi devoika opredeleno ima talant da pi6e😉 6-ca po petobalna sistema😉 iskreno se nadqvam da ne predstavq sebe si 4rez tova tvorenie

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: