Изнасилването

Нетипично заглавие за риданието на душата. Но тя сама го крещи. Крещи докато живота я е разпънал на кръст, или по скоро на хикс. Окована на едно място, длъжна да се съгласява с прищевките на всичко що я заобикаля, Тя търпи, стиска зъби и проплаква при всяко негово болезнено проникване в нея. А на него не му пука, тя е просто поредната, която безнаказано ще мине и съсипе. Врязва се в нея брутално, грубо, блъска я, удря я, раздира я и я запраща в ъглите омърлушена щом свърши. Мине се не мине и пак се връща, хваща я и пак я разпъва. И отново я започва. Изхвърля в нея простотията хорска, безразличието, студенината, лицемерието. Облизва с перверзност сълзите й и ги поглъща с отвращаващо удоволствие. И така докато или не пречупи крилете й и тя стане негова подвластна наложница, вече послушно идваща и разтваряща се пред него, поемайки всичката лепкава и мазна бълвоч, която изтича от него, или в един момент не я докара до лудост и тя в опитите си да се откопчи и избяга, не прекърши сама врата си.
Историята за лекия живот, който дори подухва под крилете на душата и й разрешава да политне просто така е лъжа. Той винаги я жигосва в даден момент, напомняйки че тя му принадлежи. Единствено, ако се е отдала доброволно и го е задоволила отдавайки му всичко, той я пуска малко по-високо да полети, но вързана, а другият край на въжето е в ръцете му…
Така вижда вижда нещата Тя, която до сега се бори с оковите и чу “пукккррркккк” и видя живота да я напуска…
Но ако попиташ Него, той просто ще повдигне рамене. “Аз съм живота, такъв съм. За да оцелея съм груб, взискателен. Искам всичко, а не предлагам почти нищо. Такъв е нашият свят, всеки се бори за своето оцеляване”. Той само иска да я дресира, да я подготви. Не въже, а с панделка я е вързал и я държи, за да не я вземе и унищожи някой. Не я изнасилва, само я отваря за света и й показва всичко в него.
И Той плаче в момента, виждайки Я безжизнена. Защото държи на Нея, обича Я, макар и по свой начин. Плаче с горчиви сълзи, защото вече не може да поема с целувки Нейните, защото се чувства гузен и недостоен, че не можа да Я опази от света, да Я кали и да Й даде истинското щастие…

 

Но уви, нима помага този факт някому? Нея я няма, а Той страда…

~ от Джен на май 23, 2007.

6 Отговора to “Изнасилването”

  1. Mnogo e Istinsko i Dosta Vqrno haresva mi zashtoto pokazva glednata tochka v tozi jivot …

  2. Винаги съм харесвала символистични разкази, а този е прекрасен…Той-животът, Тя-душата… и все пак е твърде песимистичен, животът не се пре*** със всички, а само с тези, които му позволяват, поне според мене…както и да е, прощавай за нескопосания коментар, но просто исках да знаеш, че чета писанията ти и ми харесват🙂

  3. Всъщност е въпрос на гледна точка. Има много хора, за които живота е такъв всеки ден🙂 В крайна сметка всичко е такива каквото го направим, ние сами създаваме представата за това дали ние използваме или сме използвани…🙂 Радвам се, че ти харесва творчеството ми🙂

  4. ой милу мн е красиво и истинско чак тръпки ме побиха *гушв*

  5. „Този свят не е за чувствителни..“ Интересно кой свят е за тях..И що за свят ще бъде без чувствителност.

  6. Не знам кой свят е за чувствителни… Но ми се иска да живеех в него🙂 С много спокойствие и медитация🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: