STARCRAFT – Завръщането на лейтенант Либърти – Дом, сладък дом – Мартин Огнянов Николов

STARCRAFT

Завръщането на лейтенант Либърти

Действието се развива след трагичните събития на Тарсонис, довели до разпадането на Конфедерацията.

В далечното бъдеще, на 6000 светлинни години от Земята, нестабилната Конфедерация на хората е въвлечена в битка срещу Протоси и безмилостния рояк на Зергите.Всеки от видовете се бори, за да осигури собственото си оцеляване сред звездите в една война, която ще отвори нова велика глава в историята на човечеството… или ще предвещае неговия насилствен и кървава край.

Дом, сладък дом

Совалката започна да се снижава.Видя се през визъора на пилота твърдата повърхност на Земният Доминон.Совалката започна леко да се тресе преминавайки през атмосферата. Върнаха се онези чувства… на човечност, на човешки въздух, почва… на живи хора. Пилотът леко се усмихна, той возеше ценен товар.Самият лейтенант Майкъл Либърти, довел до разпада на Конфедерацията, и новите открития относно Зерга и Протоса, които спомогнаха за тяхното унищожаване през първите години на войната.Но пилотът и Либърти не си говореха.Беше тихо, само се чуваше звукът на двигателя, поренето на въздуха и виковете на милиардите хора, които бяха готови долу облечени с парадни дрехи да посрещнат своят герой.Но нямаше фойерверки или песни за велики герои като Либърти, или пък бойни песни. Тези викове бяха от тъга. А парадните дрехи бяха на цвят черни.Пилотът свали кислородната си маска, свали каската си, очилата си и отвори люковете на совалката за кацане. На табелите, които хората вдигаха пишеше „ Защо трябваше така да стане?” , „Ще ни липсваш!”, „Ще останеш в сърцата ни скъпи ни … лейтенант Майкъл Либърти!” .Хората плачеха, и плачът им се засилваше докато гледаха как корабът се снижаваше бавно към пистата.

 

-Боже мили! – извика единият мъж, извади пистолет и се самоуби. Явно не можа да издържи на напрежението, на мъката, на нещастието, на кръвта на която се бе нагледал пет години, както на човешка така и на зергска.Този човек беше Пехотинец, бивш.Изгубил работата си след премахването на Конфедерацията и убиването на Капитан Дюк – водачът.Горкият нещастник, а беше само на 32 години… живота беше пред него.Можеше да си намери друга работа, по – престижна при новите управници.Арктур Менгс е снизходителен към тези, що му се подчинят. Дойдоха медици да изведат трупа. Земята в този ден беше цялата в сълзи, но небето беше ясно, Слънцето, въпреки, че му оставаха още 120 години живот… грееше все така силно.И то тъгуваше за великият Либърти.Хората се струпаха на купчина пред пистата, а совалката вече беше кацнала.Пилотът, който беше братът на Либърти изключи системите.Совалката спря да функционира. Джон Либърти – така се казваше пилотът стана бавно от стола, изтупа си спокойно униформата, заключи контролното табло, изправи седалките.Обърна за кратко внимание на хората отвън, които копнееха да зърнат брат му… за последен път.Той се обърна към товарното отделение.Закрачи бавно, с малко сълзи на очите, по лицето му се четеше отчаяние, мъка… и вече самота.Да, самота.Майка им и баща им бяха загинали на Чау Сара под невероятния обстрел от страна на Протоса, толкова силен, че доведе до втечняване на ядрото на планетата.Той приклекна леко, направи плавни движения върху горната част на ковчега.Избърса внимателно прахта с една кърпа и рече:

 

-Е, мили ми братко, у дома сме. – той се усмихна силно, на фона на неговите крокодилски сълзи.Той опря глава с дясната си ръка, а с другата внимателно блъскаше ковчега и се проклинаше:

 

-Защо?! Защо?! Защо?! Защо трябваше да умреш , защо по дяволите не бях там да те измъкна.Защо другите успяха…Аз знам защо – продължи той в сълзи. Знам защо… защото те имаха верни хора до себе си, мен нищо не ме бе забавило и не можах да дойда… Прости ми ! Прости ми скъпи братко където и да си сега! Където и да броди духът ти сам в необятната Вселена и дори отвъд нея.Толкова съжалявам…. – това бяха последните му думи, преди той да опре глава на ковчега и да излее изцяло мъката си… Той се осъзна след като чу вече умиращите хора да видят трупът на Либърти.Той се изправи, избърса сълзите си и натисна копчето, чрез което се отваряше вратата на совалката.Табелката „exit” светна в зелено, механизмите изпушиха, вдигна се пара.Хората замлъкнаха.Те снижиха табелите… Вратата стигна твърдата земя. Първо излезе пилотът.Той стигна средата на стъпалата, въздъхна тежко, и продължи… а зад него на въздушна възглавница се носеше ковчегът на Майкъл Либърти.Хората изцяло млъкнаха.Джон поглади брадата си по онзи нещастен начин в който всяка надежда е изгубена, и мъката е стегнала захвата си около сърцето му изцяло. Пилотът и ковчегът продължиха напред.Хората направиха път, хвърляха цветя, цветя… цветя.Цялата пътечка беше в цветя, най-вече от рози.На огромни билбордове се показваше лицето на Майкъл Либърти, което се смееше, хвърляше въздушни целувки, и се радваше на хората.Жалко, че беше само на билборд. Два крайцера тип Бегемот носеха огромен надпис на който пишеше: „Добре дошъл запоследно скъпи ни братко!”.Атмосферата беше страшно тъжна, малките дечица гледаха с мъка как техният герой от комиксите и анимационните филмчета минава пред тях почиващ в мир.Едното от тях излезе напред и положи една красива, тъмно червена роза върху издяланото име на ковчега.А именно на Майкъл Либърти.След като стори това детето се спря, и остана назад… Джон поклащаше леко глава, в знак на тъга.Гонеха го хиляди дилеми и незнаеше какво да прави.Незнаеше как ще намери техният отговор.Пристъпваха бавно към олтара, където ги чакаше самият Арктур Менгс, заедно със свойте съветници.Цветята валяха.Хората обичаха Майкъл Либърти изключително много.Джон се спря избърсвайки последната си сълза заставайки мирно пред водача си.Ковчегът също спря да се движи. На него имаше сензори за движение, чрез които вграденият компютър на име R.I.P – или Ready Integraded Program следваше водачът пред него когато той върви, и спираше когато водачът спре.Джон козирува и беше в типична войнишка позиция, готов за команда.

 

-Свободно, капрал Джон.Днес ти си освободен от задължения, защото е тъжен ден както за мен, и за теб, така и за всички хора на Земята и за всички твой братя по оръжие на далечни фронтове и разбира се за цивилните. – След тези свой думи, Арктур Менгс замхна с ръка и рече:

 

-Днес сме се събрали да почетем паметта на нашият велик спасител Майкъл Аръмс Либърти!Той изстрада много, той видя много, той спаси много.Неговата смърт доведе до нашата победа над Зерга и Протоса, за което сме му много благодарни.Но той няма да остане в сърцата ни само като герой или войник, той ще се запечата в сърцата ни като човек!Като близък, приятел, роднина…и като любв.Нека духът му намери покой сред хилядите загинали негови събратя.Нека да е сред нас всеки ден.Нека в сърцата си отделим „стая” в която той да живее.Той беше скъп за нас, и ще си остане скъп.Нека запазим минута мълчание… Всички хора на площада, Арктур Менгс заедно със съветниците си и самият Джон паднаха на колене…Въздухът беше студен, беше попил като гъба виковете от тъга на хората.Земята беше обляна в сълзите им.След това излезе едно малко момиченце, то отиде при Джон и го прегърна.След това отиде при Арктур Менгс, и него го прегърна.Менгс и Джон се изправиха.А останалите хора останаха на колена… малкото момиченце отиде до високоговорителя и запя своята тъжна песен в името на Майкъл Аръмс Либърти:

Playground school bell rings again
Rain clouds come to play again
Has no one told you she’s not breathing?
Hello I am your mind giving you someone to talk to
Hello…

If I smile and don’t believe
Soon I know I’ll wake from this dream
Don’t try to fix me, I’m not broken
Hello I’m the lie living for you so you can hide
Don’t cry…

 

Suddenly I know I’m not sleeping
Hello I’m still here
All that’s left of yesterday…

След това хората се изправиха…малкото момиченце се насълзи и заплака.Заплакаха и всички хора във Вселената…. всички хора до един….Така изпратиха героят в свойте сърца да почива за вечни времена в мир.След пристигането на Земята, след шествието, след погребението Джон Либърти пристъпи към своят ховър автомобил, но бе спрян от Менгс.

 

-Джон… знам, че ти е трудно, на всички ни е трудно.Съжаявам, че така стана с брат ти.Делото го отмених срещу теб за това, че не си го спасил.Просто нямаше свидетели и такива, които да те съдят.Имам предложение за теб, Джон. Пилотът леко облиза устните си, почеса се по челото и го запита:

 

-Кажи, Менгс? Какво е твоето предложение?

 

-Отписвам те от армията, получаваш десет армейски заплати и обещетение за смърта на брат ти, за да живееш… свободен.Вече нямаш задължения към Земния Доминон. – рече Менгс.Настъпи кратка тишина.Джон не можа да повярва на думите на Арктур Менгс, разходи се малко около него, гладеше брадата си и рече:

 

-Не… това няма да излекува мъката ми, предпочитам да остана верен на Човечеството.До нови срещи … Арктур Менгс, до нови срещи. Джон се качи в ховър автомобила си, и си тръгна. Заваля силен дъжд.А Менгс остана сам наред пътя, дъждът го валеше.Той прехапа устни и потърка челото си.Той се обърна назад и тръгна…

 

Случаят „Джон убива Майкъл Либърти?!” бива потулен от властите.Започва втората епоха от войни между Зерга, Протоса и Терана.Войната продължава още 67 години.Арктур Менгс остава водач до края на дните си… още цели 58 години.Последната си седмица я прекарва със семейството си. В последният си дъх той каза „ Това беше най-прекрасната седмица, в моят 88 годишен живот”… След това Зергът се изгубва така мистериозно както е дошъл, като чума.Протоса остава без родна планета – Аиур е унищожена до ядрото. Водачката на Тъмните Тамплиери, Зератул, главният Съдя и Феникс освободили силата на Ксел’Нага при „Родовите Войни” застрояват отново своята прелестна цивилазация на планетата Шурикас.А Джон Аръмс Либърти умира на 89 години, година след смъртта на Менгс.Той продължи да се бие в неговото име и в името на Земния Доминон, но срещайки жената на своят живот, той се пенсионира.Има две момчета – Майкъл Аръмс Либърти, и Джон Аръмс Либърти Младши.Те заживяват щастливо, всеки от тях продължава името на Либърти.Джон умира с вината за смъртта на брат му, която му тежеше на съвеста години наред…

 

~ от Джен на май 26, 2007.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: