Ако обичаш някого…

“Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Ако се върне – твой е за винаги. Ако не се върне – не е бил твой никога…”

– Искаш ли ябълка?
– Не, благодаря.
– Мхм, какво ти е слънце, умислен си.
– Как ще реагираш, ако ти кажа, че се разделяме.
Настъпи кратко и определено неловко мълчание от няколко секунди. Точно за две премигвания, точно време колкото тъжна сянка да надвисне в ъгълчетата на усмивката.
– Не знам. Защо?
Той отпи от чашата си и погледна в топлите й очи. Обмисляше думите си, начина на израз.
Тя усети, че единствено умората – физическа и психическа – спира сълзите да нахлуят в очите й.
– Е?
– Може да ти се стори глупаво, но искам да съм и с други.
Вдишване… Издишване…
– Ами още в началото ти казах, че не те ограничавам от това да излизаш с други, дори от секса с други. Изневярата за мен е… Системно да ме мамиш с някоя. Това би ме наранило.
– Просто не мога. Трудно е да ти обясня. Когато съм с теб не мога да съм с друга, не се чувствам добре, гузно ми е.
– Не мога да направя нищо в това отношение, не мога да се боря със собствените ти демони.
– Не е това. Обичам те, приятно ми е да излизаме заедно навън, възбуждаш ме, добре ми е с теб. Просто като мъж изпитвам нужда да излизам и с други… Не искам да се събудя на 25 и да нямам приятелка, защото с теб рано или късно ще се разделим. Не искам да няма и с кой да изляза, защото приятелите ми или са женени или са напът да се женят и момичетата им не ги пускат или не им се излиза.
Не диша, не мига, не мисли, не помръдва. Не блокира. Но и не живее. Седи на прага, на ръба, на средата.
– Парадоксално е.
– Кое? – сепна се от транса тя.
– Всичко това. Обичам те и ми е добре с теб, но искам да съм и с други. Ако съм с други ми е гузно пред теб. При мисълта ти да си с друг изгарям от ревност. Не искам да те пусна, не искам да си отидеш и повече да не те видя. Не искам и да те нараня.
– Тогава бъди с мен.
– Искам да съм свободен и да съм и с други, сега ми е времето да живея.
Секунда не, чувстваше го като час. Толкова думи, толкова емоции. Сърцето й биеше лудо, като на заек хванат в капан. Не, като домашен заек, декоративен, над когото е застанал притежателя му с нож в ръка, с думите “ти си моят мил и обичан домашен любимец, но съм гладен и трябва да те убия, сготвя и изям”. Безизходица. Тя знаеше, че не може да го ограничи, да му се противопостави, да го завърже или окове. Твърде много го обичаше, за да го прави нещастен. Същевременно в главата й се блъскаха въпроси. От всичко което той каза не можа да реагира на всичко, повечето просто се складираше в подсъзнанието й и кроеше план да я сграбчи когато е сама в тъмното и да я убие. Чувстваше обичта му, не физически, със сърцето си я чувстваше, в очите му я виждаше. Не е лъжа. Знаеше и за глада към свобода, и нейното подсъзнание я човъркаше, когато видеше някой стар познайник, с когото някога е имала свалка. Или пък новото попълнение в заведението, където ходеха с момичетата след шматкане по магазините на главната. Тогава една мисъл се оформи от всичко това. Единствената по-ясна и може би затова виждаща й се по-приемлива. Страх. Беше го страх, че ако не се опита да избяга сега, после никога няма да може да опита дори. Страхът на всеки един мъж, макар че повечето го усещаха чак пред олтара, че няма повече да докосне друга. Това ли беше? Страхът от обвързване.
Той я гледаше. Защо не реагираше, само наведе глава и това го жегна в сърцето. Знаеше колко е привързана към него, знаеше че го обича със цялото си същество и даваше всичко за него. Погледна я в очите и видя безсилието й, което също го прониза. Не би се противопоставила на решението му, не можеше. А той не можеше да я гледа да страда, да я боли. Дали я болеше в момента, дали страдаше вътрешно. Миналия път плака пред него като малко дете, щом той и каза, че се разделят. Сега почти не реагираше и това го притесняваше. Така я искаше, ако беше до него всяка нощ, когато си ляга и да го буди с меките си устни всяка сутрин не би имал нужда от друго. Но тя нямаше тази свобода, не разполагаше със себе си напълно. Макар да му даваше всичко, което може, тя се прибираше вечер при родителите си, а той в малката си неуютна квартира при съквартиранта си.
– Трябва да се прибирам.
– И аз, недоспал съм, утре съм на работа. Не ми е добре.
– Лека нощ съкровище мое.
– Лека.
Всеки тръгна в своята посока, без да се целунат, без да се прегърнат.

~~~
Не можах да спя. Цяла нощ слушах музика, рисувах, писах, четох… “Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Ако се върне при теб – твой е завинаги. Ако не се върне – не е бил твой никога…”
На другия ден станах рано и си свърших работата. Прибрах се, изкъпах се. Облякох се и отидох да го видя.
Изненада го. Не очакваше да я види днес тук. И то в черно. Болеше го глава, но това не пречеше да помни предната вечер. Работата го беше хванала за гушата, но сърцето му не позволи да я пренебрегне.
– Мислих. Ще ти дам това, което искаш. Някога са казали: “Ако обичаш някого, пусни го на свобода…”. Ще те чакам…
Да изрека това, бе все едно да застана на метър и половина над земята, с гръб към него, със затворени очи и да се отпусна назад, за да ме хване той. Тези “секунди” на падане щяха да са най-мъчителното нещо в живота ми…

~ от Джен на юни 28, 2007.

29 Отговора to “Ако обичаш някого…”

  1. жени винаги е писала много силни разкази .. и с този не изостава назад🙂 ще се радвам да прочета следващия и/или пак да пия бира с нея😀

  2. Haresva mi napisano e prosto prekrasno no i v syshtoto vreme se useshta Bolka i Istina v nego.

  3. „Човек когато побеждава другите е силен , но когато победи себе си е всемогъщ.“
    Браво Жени , добре написано и много истина има в това…
    Cheers:)

  4. It would be SOOOOOOOOOO EASY with a whore!!!

  5. mn mn hubavo i silno..vse edno e pisano za men:)bravo:)

  6. на мен ми се случи почти същото вчера,сега повече от всчкога съм наранена,след 4 годишна връзка…и за жалост все още се надявам и някак си тази мисъл,че ако обичаш някого се връщащ при него е постоянно в главата ми…Поздравявам те за хубавия разказ,има толкова много болка и истина в него…

  7. Донякъде се радвам, че разказът се харесва на толкова хора. Донякъде обаче ми става и тъжно, за това, че има и други минали през един такъв кратък и същевременно ужасяващ миг от живота😦

    Трябва да кажа, че при мен хубавите неща наистина станаха бавно, трудно, с много похабени нерви и доста плач. Но сега всичко е наред. Когато една любов е истинска, осъзната, тя не се изпарява като капките роса сутрин. При мен се върна… Поне в известна степен. Сега остава да докажа на себе си и на човека до мен, че си заслужава вторият шанс🙂

  8. Tova s lepeneto na schupenite ogledala ne go razbiram. Mislia, che kogato te boli tolkova mnogo, che si gotov na vsiakakvi unijenia, za da varnesh lubimia e momenta, kogato triabva da spresh. Da si izjiveesh do krai bolkata i sled tova da prodaljish napred.

  9. Всичко зависи от това как чувстваш нещата🙂 Понякога си заслужава. А понякога не. При мен си заслужаваше, макар че накрая имаше интересен обрат🙂 Когато усетиш наистина, че са ти скъсани нервите просто си тръгваш и спираш да чакаш🙂

  10. Жени, поздравления – много силен и истински разказ … абсолютно всичко е вярно и “Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Ако се върне – твой е за винаги. Ако не се върне – не е бил твой никога…”, според мен трябва да го има във всяка връзка !!!

  11. prosto go cheta i … ti se vuzhishtavam… :((( vse edno vijdam jivota si na polu-zahabena, zahvrulena v praha,stara kino lenta!sutvorila si prosto – SHEDIOVAR , dostigna do nai boleznenoto mi kutche …SURCETO!

  12. Жени ще ми кажеш ли само как да преживея този период докато чакам. Ужасно е трудно, не мога да си вдигна главата, как да го преживея?

  13. Някой чакат дни, други месеци… Една приятелка бе чакала 2 години… Всеки го преживява сам. Аз го преживях като слушах нашата си музика, разхождах се където се разхождахме заедно и си спомнях🙂 Така се чувствах по-близо до него🙂 Също така пишех, рисувах, работех и запълвах остатъка от ежедневието си с всички онези неща, които трябва да се вършат🙂

  14. i na men mi se slu4i takava situaciq,no az iskah svobodata i si q polu4ih xixixi taka 4e sam mnogo 6tastliva

  15. strahotno e toa koeto si napisala znam ch nqkolko podobni sluchaq, naistina e ujasqashto, no az sum sigurna che ti naistina shte uspeesh s isoko vdignata glava da postignesh celta si i da dokajesh che vtoriqt chans si strua, pojelaam ti samo uspehi i MNOGO LUBOV!

  16. много е добро и оригинално БРАВО!

  17. Интересно.. писано е преди 3 години.. на моя рожден ден..🙂 помня,че на следващата вечер.. бях на първа среща с човека.. на когото година по късно казах ‘ако обичаш нещо..пусни го на свобода… ‘ … а дали се върна?… да.. връщаше се милион пъти.. и милион пъти си тръгваше.. и така още 1 година.. докато накрая.. той си тръгна.. за пореден път.. и за пореден път реши да се върне.. но аз не го приех обратно……………..

  18. 🙂 Случва се🙂 Ние в продължение на около 2 години се събирахме и разделяхме няколко пъти. Последния път събирането беше негова инициатива… А окончателната раздяла моя🙂 Хората се променят в някой отношения, в други не. За съжаление той не се промени особено много, а пък на мен ми писна да ме правят на глупачка🙂 Случва се🙂

  19. Slu4i se s men .. subirame se ii se razdelqme .. toi trugvashe s men zashtoto me obichashe no ne si priznava v momenta hodim no e sushtoto … ii smen stava sushtoto .. horata se promenqt nezavisimo ot vsi4ko ne mojesh da nakarash nqkogo da te obicha ii da ostane s teb zavinagi … po dobre go pusni na svoboda otkolkoto da se 4ystva kato zatvornik na lubovta

  20. Човек не трябва да става затворник и на собствената си любов. Защото когато го направи, той жертва себе си и всичко което е. А когато загубиш всичко което си, ти губиш и човека до себе си. Моето решение да го „пусна на свобода“ беше и егоистично, защото капана на любовта ни изцеждаше и мен и него. Аз реших, че повече така не може… И до днес от време на време се виждаме на кафе…

  21. Не мога да повярвам, все едно прочетох моята история, точно в това положение съм в момента, хем ме обича, хем …….. точно същото, наистина не мога да повярвам и думи нямам … Господи…….истински ме трогна и сега не мога да спра да плача…. няма да спра да се моля, при нас нещата да се развият по друг начин….

  22. Мхм, изненасдва ме колко много връзки има, които преминават през такива моменти😦 И колко много свършват не много след това😦 Тъжно… Надявам се нещата за теб да се подредят по друг начин, Н. Лозанова🙂 И за си винаги усмихната🙂

  23. Наистина е тъжно, много, очевидно проблема е в мъжете обаче!

    Моля те, напиши книга, ако още нямаш такава, блога ти ми отиде на shortcut за да си чета по време на работа, невероятни неща пишеш, браво!

  24. Благодаря за милите думи🙂 Старая се да пиша, когато имам какво да кажа🙂 Пожелавам ти приятен престой в „Тайната градина“🙂

  25. dobre napissano mnogo radva BRAVO ot men !🙂

  26. Хареса ми.Но само като разказ.Не ми харесва нито една твоя реплика,или действие в тази ситуация.Може би защото съм учила психология и ми е лесно да знам какви думи,какво може да предизвикат в отсрещният. Обикновено аз попадам от страната но човека,който иска въздух.Аз съм човекът,който „зарязва“.Понякога боли повече да зарежеш,отколкото да бъдеш зарязан.Постоянно си задаваш въпроси „дали постъпих правилно“,“ами ако съм сгрешила“.
    Така че и на човекът не му е било лесно.

  27. Здравейте, Ани🙂

    Както виждате, не е писано за това как се чувства другата страна, защото не съм била от другата страна до сега, не и по такъв начин. Може би защото сте учила психология и си задавате всички тези въпроси. В крайна сметка, радвам се, че ви харесва като разказ, защото той е това – разказ. Да, по истинска ситуация е и имах подобен момент в живота си, но това не значи, че нещата са се случили както е описано в разказа🙂

  28. …при мен не се върнаха…вече го чакам 4 години и сърцето ми се къса.
    Чаках го, чаках го, но не се върна…все още не мога да приема истината, а тя е очевидна…щастлив е при друга…

    Дано това публично признаване пред всички Вас и пред мен самата да ми помогне да спра да страдам по човек, когото така силно обичах, а и си мислех, че бях обичана, желана…от него.
    Все още търся успокоение за душата си! Нищо не може да ме зарадва и огънят в очите ми огасна.

    Бъди щастлив, Христо! Освобождавам те от мислите си, от сълзите си, които за тези 4 години не спряха, но от сърцето си…не знам, как да те освободя. Ти ще останеш завинаги в него!

    Благодаря Ви!

  29. Все едно чета мойта история…едно към едно,минаха два месеца от тогава..а мен не е престанало да ме боли.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: