Тънка червена линия

Тръгвам си от офиса и отивам на работа. Началството ме привика. Казаха, че имат нова задача за мен. Не4 съм архитект. Аз съм… Сянка. Без мнение, без личност. Аз съм това, което те ми кажат да бъда. И сега ми го казват, мамката лежи на масата…

Това е случая. В седем и половина трябва да си там.

Интриги. Навсякъде са. Много „работни места” обиколих. Сякаш хората не могат без тях. И приличат все повече и повече на „Дързост и Красота”/ Теория си имам аз за тези неща, нарекох я „теорията на сапунките”. Тя обяснява защо всички ги гледат. И няма нищо общо с прах за пране или други пенести вещества.

Но да се върнем на интригите. Мисията ми е свързано с място, което можете да наречете Меката, Люлката на интригите. Женската тоалетка…

Това ми напомня на един колега от миналия офис. Тогава бях програмист. Та един ден с колегата след нощна, осем часа „Диабло”, решихме да изпием по една водка от „тайната изба”, скрита в едно кашонче от стар „Макинтош”.

Чувал ли си за „Повратните точки в живота на една петица”? За тролей петица говоря, тоя от „Надежда” до „Младост 1”.

Да, знам за коя петица говориш. Но не съм чувал за повратните й точки.

Е, сега ще чуеш. Та, значи, те са точно четири на брой. НДК. Попа. Орлов. Плиска. Те изпълват живяота на това нещастно превозно средство. На тези четири спирки то бива изнасилвано. От него влизат и излизат. Някой нежно, други грубо, но всички я клатят. Всички я минават, всички се блъскат в нея. И не всички си плащат за това. Накрая тя се прибира в „Младост” разнебитена и нещастна. Използвана. Но това е живота. Такъв е. И такива са повратните точки на петицата.

Аха…

Сетих се за тази история, защото женската тоалетна е нещо такова. От нея непрекъснато влизат и излизат. Клатят я. Тя клати тях. А аз, който нямам никаква работа там, стоях и наблюдавах. Гнездо на интриги и усойници. Силен аромат на много парфюми, следи от грим по стените, загубени обици и гривни.

Една от посетителните явно бе писателка.

Не става така, бе, човек. Съзалявам, че не ви обръщам внимание. Но е като секса. Когато ти се прави го правиш! А почнеш ли не можеш да спреш по средата, нали?

А после излязоха. След тях дойдоха две девойки на по около двадесет – двадесет и две.

А вчера не можеш да повярваш какво стана! Прибирах се сутринта и ме спряха две момчета. Симпатяги. Правихме секс… В един вход близо до нас. Да! И даже ми платиха! Да, бе, сериозно. Ама не ме гледай така де… Беше заради тръпката!…

Боже!… Какво правят днешната младеж! А ние едно време се криехме по мазетата да слушаме „забранената” музика.

Не чаках дълго. Тя дойде. Пак си спомних за петицата. Тя беше живата петица. От нея кой ли не се качваше и слизаше. И вечер се прибираше едвам, опостушена. На колко ли магистрали беше?

Над дънките й се подаваше тънка червена линия на фона на бялата танга. Време е за работа…

 

~*~*~*~

Не си права.

Защо?

Не си играй с него, не виждаш ли? Малък е и ти се тръзва. Спри се просто!

Чу се оглушителен писък… Двете обърнаха глава…

Какво става?!?…

А по пода на средната кабинка между плочките бавно се спускаше кръв…

Тънка червена линия…

~ от Джен на декември 1, 2007.

Един коментар to “Тънка червена линия”

  1. ъмммм Мацо това не го хванах много като смисъл… мили спя или съм прекалено избушила .. но е готино.. изпускаме правописните грешки..

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: