Моят рицар на бял кон

Всъщност той не бе рицар, нито пък имаше кон, камоли бял. Може би не можеше и да язди, не знам. По му отиваше да стои сам в мрака, мълчалив и обмислящ, от колкото да привлича вниманието на околните с измислени подвизи. Имаше рицарски облик, красиви буйни дълги коси, искрящи пъстри очи, в които слънцето копнееше да се къпе, макар по-често луната да им се любуваше, стегнати тънки устни, по-често заключени и безизразни, но познаващи усмивката и щастието. Лицето му бе леко издължено, покрито с брада и мустаци, макар и не перфектно поддържани, те криеха белезите на битките и времето. Носът му загатваше за гордост макар да бе леко изкривен. Тялото му не бе мускулесто, но бе стройно и стегнато и макар да твърдеше, че е слаб и не може нищо да направи, щом поискаше силата му се събуждаше и можеше да надвие дори по-едрите си противници. Но той притежаваше и всички качества на духа, които трябва да притежава един рицар. Имаше идеали, гордост и чест, имаше сила и разум. Умът му бе бистър и точен, от речника му липсваха излишните думички, използвани да разкрасяват излишно. Думите си ползваше пестеливо, умерено, премисляйки как да ги изрече. И никога не казваше ненужни слова, изречени не на място или не на време. Сърцето му бе според някои от камък и без плам, но това бе защото около него имаше каменна стена, която ничия стрела не би пробила. А тази стена се налагаше да съществува всъщност, за да предпази крехкото му и пламенно сърце от чуждото зло. В него гореше и страст, и любов, и болка, и всичко което гори в сърцето на един млад мъж. Стената и студеният му поглед го предпазваха от заблуди, от нападки и запазваха не само душата му, но и умът му в покой. Имаше поразителна памет и логика, макар често да изглеждаше разсеян. Предполагам още една защитна реакция… За честта и гордостта си бе готов на всичко, но не би оставил някого, на когото държи да страда безпричинно и винаги би направил каквото му е по силите, за да поправи несправедливостта.

Сърцето му знаеше що е това любов и аз бях щастлива да бъда избраницата му, да му отдам моето сърце и душа. Макар да не знаех какво го е пленило в невзрачният ми вид или не така острият ми ум. Но той бе избрал да бъде моят рицар на бял кон, да ме брани и да ми дава покой.

Запознахме се във време на “мир”, когато можех да го карам да се усмихне, да се смее дори, разхождаше се с мен по алеите и ме слушаше с интерес когато му разправях разни случки и истории. Но тези времена лесно отминават и настъпи “война”. Но жените не разбират от войни, те се паникьосват при мисълта, че някои или нещо може да ги раздели от любовта им, променят се и правят каквото е по силите им да спрат любимият си да тръгне. А аз съм жена. Нямам неговата система. Да и аз имам чест и гордост и дълг. Но преди тях аз имам любов. А той преди всичко има гордост и чест. Затова щом дългът го застави, той тръгна, искащ разбиране. Мислех, че мога да му го дам, но скоро осъзнах че греша, че съм зависима от него. Тогава почнаха и кавгите, не можех да го пусна. И сгреших. Защото той тръгна без да ме попита и без да иска съгласието ми. Постави ме пред свършен факт. Знаех, че няма смисъл да се
тръшкам да тропам с краче или да се цупя. Примирих се. О, да, плаках, изплаках си очите, естествено е. Писах му, молих го. Отговорът ми бе да съм търпелива и да чакам и че ме обича все още като в първия ден. И да, пак плаках…

И така времето си тече, а аз чакам. Знак от него, знак от бога, знак и аз не знам от кого. Но чакам, надявам се и го обичам. Защото според мен най-хубавата награда която мога да му дам са топлите ми обятия когато се върне. И не искам да знам за по-богати от него или по-красиви. Нито за словоохотливци с медени гласчета и змийски езици. Защото той е моят рицар… С или без бял кон…

~ от Джен на август 25, 2008.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: