Приятелите и интересите?

Ако направя кратка равносметка за събитията, които ми се случиха през последната една година, то резултатът ще е отвратителен. Двадесет години се бориш да си добър и мил човек, на двадесет и първата ти ебават майката.
За една година? Регенерирах от шока, че човека, когото обожавах, ме хвана за врата, буквално. Направих първите стъпки към осъществяването на професионалните си мечти. Намерих сила да работя 140 от 168 часа в седмицата. Скъсах отношения със съучениците си и казах довиждане на старата си компания. Опитах да се самоубия. Опитах да се влюбя. Открих, че секса не значи нищо, ако е лишен от прегръдка, целувка и топлина. Участвах в „писането на историята” като всеки млад ентусиаст. Разбрах, че мога да живея без да се усмихвам, но не и без да плача. Установих, че за твърде много хора съм в графа „интереси”. Осъзнах, че съм сама.
В живота има много моменти на ретроспекция и пресмятане на постигнатото, съжаление за пропиляното и поставяне на нови цели. Моменти, когато вкусът в устата ти е сладка горчилка. На средата на пътя, който избрах, се оказа, че съм се превърнала в противоположното на това към което се стремих. Правенето на безкрайни компромиси и жертвеното себеотрицание са за наивниците. Това е заключението. Защото ако не потърсиш признание, рядко ще ти го дадат. В един момент си използван и излъган. Трудът ти е изплагиатстван, при това нескопосано. Къде са границите между понятията „приятел” и „интерес”, между „уважение” и „лицемерие”?
Когато двадесет години се опитваш да се самовъзпиташ и самонаучиш на принципи и добродетели, на двадесет и първата светът те има за своя кралски шут. В моята среда явно няма принципи и добродетели, само безмилостно, користно съревнование. Според старите хора „от всяко дърво свирка не става”. Да си от подходящия материал в комбинация с желанието да си Човек, дава в резултат единствено амбициозните да те използват за стълбица към постигането на собствените си цели. Единствената засечка в плана им, се състои в тежестта им, действаща върху „стъпалата”. Не може да очакваш, че напълно нормален човек дълго ще търпи да те крепи на раменете си, докато ти береш гроздето и лапаш лакомо. Рано или късно стълбата ще поддаде и рано или късно ще паднеш по гъз пред очите на всички. И ще си много, ама много далеч от гроздето.

Краен резултат? Адаптираш се. „Кучка” е комплимент…

Живеем в свят от егоисти…

Майната ви?…

~ от Джен на март 23, 2009.

6 Отговора to “Приятелите и интересите?”

  1. Внимавай, Джен. Не си поела баш по правилния път🙂 Гледал съм го този филм вече 2 пъти и края не е хепи…
    По-добре да проявиш търпение и да си останеш това, което на теб ти харесва. Ако ти не се харесваш, на другите със сигурност няма да им харесаш.
    Егоисти има колкото щеш на този свят. Ако седнеш да им обръщаш внимание, до никъде няма да стигнеш.
    не знам дали има смисъл това дето го дрънкам, имайки в предвид часа🙂, ама на кратко:
    С времето много неща се променят. Ако си останеш сега, това което искаш, светът ще се адаптира към тебе и всичко ще се подреди🙂

  2. Не мисля да се променям, Tameril, или поне не толкова, а просто да спре да ме боли за това че другите се променят и че се подиграват доста често с моята добрина. Просто смятам вече да съм по-предпазлива и да не допускам да ме правят на парцал🙂

  3. Добре дошла в реалния свят.🙂 Най накрая след 2 години говорене ме разбра какво исках да ти кажа🙂 Пази себе си и това което си и не помагай на всеки защото шанса да ти се изплюят в лицето е толкова голям колкото е голям свята. Имай близките си имай копнежите си но си ги къткай за себе си. Помагай първо на самата себе си после на другите, и наистина пази душата си защото това ти е на тебе най ценното.

    P.S. сега знаеш и защо бях, съм и ще бъда това което съм. Малката русолява безкомпромисна кучка (освен към най близките ми [винаги ми омекват краката от вас])!

  4. Мисля, че се взимате много на сериозно🙂 Аз никога не съм била, не съм и няма да бъда такава🙂 Защото не мога🙂 Защото това би значило аз сама да се изгавря по най-великия начин със себе си🙂

  5. да съм казала да бъдеш кучка? или да се гавриш… просто да се пазиш самата себе си щото пътеката по която вървиш е осеяна с препъни камъни и много дупки..

  6. Споко🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: