Целувка? Не…

Историята започна доста преди сегашното й развитие. Както обикновено започват всички истории в дъното на тази също има едно момиче и едно момче. И една несподелена любов…

Всъщност при първата им среща тя въобще не го хареса. Смяташе го за арогантен кучи син, който си въобразява, че целият свят е в краката му. Най-вероятно той пък я приемаше за устата, нахална дребна кучка (поради факта, че бе с може би три глави над нея). Общо взето само не смениха острите думи с остри оръжия и не превърнаха словесната битка в кървава. Но това беше преди две години. Следващата им официална среща, при която отново бяха изправени лице в лице, мина под знака на коренно различни емоции. Откриха общото помежду си, преглътнаха различията и показаха един на друг истинските си същности. Може би това бе истинското им начало… По някаква незнайна космична причина обаче, въпреки желанието им да се виждат по-често, се разминаваха във времето и пространството със съвсем малко. И това щеше да окаже своето влияние…

Тя поиска да го целуне. Той каза не.

Разминаването вече не бе съвсем малко. Виждали сте по филмите скъсана снимка през средата, нали? Е, „не” направи точно това. Едната половина от снимката отлетя на север, другата на юг. Пълни противоположности…

Сега е края на лятото. Топла августовска вечер. Градът е толкова очарователно обезлюден. Топъл вятър се промъква из клоните на дърветата и пръска из въздуха свеж аромат на цветя и трева. Звезди проблясват по румения небосклон, слънцето бавно отстъпва мястото си на сребристия лунен сърп… По някаква причина обаче не й се стоеше да се наслаждава на гледката от балкона на осмия етаж. Взе си бърз душ, облече любимите си черни дънки, красив млечно лилав топ (контрастът със тъмно лилавите отблясъци на косата й беше доста екзотичен), плъзна се в кецовете си, звънна на трите си най-добри приятелки – Лулу, Мила и Слава, грабна раницата и ключовете от портмантото и потегли към таксито.

–         Към клуб „Найтшейд”, моля.

„Найтшейд” бе любимото им място за излизане вечер. Неангажираща музика с винаги топли ритми от различни стилове, на които не можеш просто да не се раздвижиш, любезно обслужване, добри цени и невероятна обстановка осигуряваща интимност и спокойствие, за да се почувстваш сякаш целият клуб работи само за теб и само ти и компанията ти сте там. „Сексът и градът”? Не… Много по-хубаво и истинско…

Същата вечер той приключи работа по-рано от очакването и звънна на един от бившите си колеги. По стечение на обстоятелствата въпросният сега работеше като управител на заведение и бе на работа. Затова нашият герой реши да вземе едно такси и да иде да изпие няколко питиета там.

–         Към клуб „Найтшейд”, ако обичате.

Таксиджията го погледна странно и въздъхна…

В един град с малко над два милиона жители каква е възможността да видиш някого, когото не си виждал от половин година точно там, където ходиш почти всяка свободна вечер? Наистина в края на лятото около милион и половина от тези жители отиваха на някъде – студентите се прибираха у дома или отиваха да работят в някой курорт, богатите отиваха на почивка някъде по на юг, обикновените хора посещаваха роднините си и така нататък – но пък не оставаха чак толкова малко хора на фона на многото заведения предлагащи всякакви развлечения. Този път нямаше разминаване…

Нат слезе от таксито и видя пред входа трите си дружки, всяка напълно открояваща се от другата. Лулу й се усмихваше с палав поглед в зелените си очи, както винаги обута в удобни спортно-елегантни обувки на равна подметка, с прави сини дънки и черна не много прилепнала тениска на средата на която се открояваше висулката на колието й. Мила кокетно й махна, качена на високи тънки токчета, със седем-осми панталон по себе си с широк колан и риза без ръкави и дълбоко деколте, и – разбира се помисли си Нат – непокорни къдрици. На фона на тях двете тихата и нежна Слава с мекия си невинен поглед изглеждаше малко странно. С елегантни кожени сандали с тънки каишки и на стабилен ток, с пола малко над коляното, морско синя блуза с деколте тип лодка и широки ръкави до лактите и чернобял шал около шията, тя се усмихваше лъчезарно. По стар обичай четирите се разцелуваха театрално, разсмяха се и заедно влязоха в клуба. Портиера на входа ги загледа. Нищо общо… и всичко.

Светлината вътре както винаги е сиво-бяло-червено-синя, мека и заглушена… Големия кръгъл бар в средата предлагаше всякакви разновидности на напитки. Момичетата първо се насочиха към сепарето където стояха винаги.

Две питиета и няколко луди танца по-късно докато Слава и Нат отидоха да поръчат, Мила го фиксира как влиза в заведението.

Анди радко пиеше. Радко ходеше и по заведения. Радко имаше време. Огледа се за Даниел. Намери го да се разправя с някакво момче, вероятно барман. Реши да не се намесва, само го поздрави и тръгна към едно от сепаретата. Атмосферата тук му харесваше, непринудена беше. И той не се чувстваше не на място, облечен с риза и дънки.

И още танци и още коктейли… Той между другото не танцува… Тя го знае, но не знае каква е причината. Би било трудно да не го забележи, все пак беше на близко сепаре. Възпитано отиде да го поздрави и да му каже наздраве. Изненада се да го види с чаша водка в ръка, макар че надали може да се нарече кой знае какво двата пръста алкохол и четирите бучки лед който се разхождаха вътре. Усмивка, още няколко разменени думи. Покани го при тях и той се съгласи.

Може би навън в момента бе толкова тъмно, колкото и в клуба. Тъмно синьо кадифе посипано с диаманти… От напрежението тя обърна две текили доста бързо и се успокои. Той е тук, до нея почти. Защо все още когато се изправеше срещу него и го погледнеше в очите единствената й мисъл бе за онази целувка… Така желана и така невъзможна. Мила я хвана за ръка и започна да танцува с нея. Слава и Лулу се присъединиха. Заедно четирите бяха фурия, нямаше други като тях. Но неговото внимание беше приковано само към нея. Тялото й се извиваше така изкусно, сякаш е създадена за песента която звучеше в момента. А косата й се разпиляваше като милион копринени нишки щом отметнеше глава. Светлината я обгръщаше като приказно сияние. Не разбра кога се озова точно пред него, но някак инстинктивно Нат продължи да танцува и целият свят изчезна, останаха само неговите очи. Движенията й сами станаха по-дръзки, прелъстителни. Гореше го с погледа си, плъзгайки го от очите му, по устните и по тялото, облизвайки своите усмихващи се устни. А той стоеше удобно седнал, усмихнат загадъчно и загледан в нея.

От бара Лулу и Слава ги гледаха доволно и отпиваха от чашите си. Покрай тях мина намръщен нервен младеж, но Лулу само го хвана за ризата и го издърпа назад.

–         Стой настрани, Гриша. Нямаш право да се месиш. За твое добро е. Махай се.

Младежът я изгледа гневно, но ледения тон и погледа на момичетата го накараха да се отдръпне.

Тя не искаше песента да свършва. Никога. Просто да останат в този прекрасен техен момент, казващи си всичко с поглед. Ах, този негов поглед, казващ всичко и нищо, палещ огньове в сърцето й и караща я да потръпва в очакване на реакция, движение, дума… нещо от него. Не искаше дори да примигне, за да може да му се наслаждава. Някъде в подсъзнанието й се бореха мисълта за неговото „не” и за нейното безкрайно желание.

Песента скоро щеше да свърши… Тя се приближи към него, доближи лице до неговото… Искаше да вплете пръстите си в косата му… Аромата на кожата му я караше да настръхне…. Можеше да усети топлината, която излъчваха устните му… Но нещо я спираше. И вместо да го целуне тя му се усмихна докосна с носа си неговия, дръпна се назад и се присъедини към приятелките си.

Дали някога щеше да събере смелост да го целуне без да пита? Дали той би и позволил?

Разминаха се. Отново.

~ от Джен на май 5, 2009.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: