Среща с Черната дупка или историята за Деси, Джак и Джен (3-Д) – part 1

Деси се бе нанесла сравнително скоро в новата си квартира. Не след дълго започнаха да се случват странни неща. Например започнаха да изчезват само левите черни чорапи. После и белите. В един момент изчезна и новата й блуза, което много я ядоса. А съвсем насково изчезнаха и всички чаени лъжички. И това преля чашата. Деси реши на сутринта да обърне цялата къща, но да намери къде са се дянали вещите й.

По план щом стана и закуси, тя започна да претърсва щателно стаите. Когато стигна до леглото си и го дръпна от стената откри с изненада една потрепваща черна дупка… Деси изпищя… Дупката също изпищя… И Деси припадна. Е, тогава дойде и момента на моята поява…

Беше тиха майска привечер и вървях бавно по улицата към уютното апартаментче на Деси. Носех 2 торби с покупки – спагети, сметана, гъби, няколко домата, две пакетчета крема сирене… Не за друго, ами имахме да довършим един проект, пък надали имаше много неща за вечеря в хладилника на Деси. Тя не яде много. Не, че е от онези девойки дето са постоянно на диета от 2 листенца маруля и сухар на ядене, но просто не яде кой знае колко. За разлика от мен. И ни личи. И на двете.

Странното беше, че вратата на апартамента не беше заключена. Обикновено не е така безотговорна девойката. Но преди да дам ход на паниката, реших, че може да е, защото ме е видяла да идвам и е отворила.

Не ми беше и хумвало, че ще я заваря просната на пода в стаята й. До голямо черно петно. Което говори… Реакцията ми беше едно дълго „ъ?!?”.

–          Аз… такова… Не исках…

–          Ъъъ… хъъъ?!…

–          Не, сериозно, не исках… Но тя просто се появи… и… изпищя…

–          Ъхъъъ… а ти си?…

–          Черна дупка…

–          Yeah, right, а аз съм кралицата на Англия.

–          Приятно ми е.

–          Ама ти сериозно ли?!

–          Да.

–          Абе, Деси няма газова печка, интересно какво има във въздуха че халюцинирам. Ужас, ще си умрем с нея тук…

–          Ъм… надали.

После си помълчахме, докато вдигна Деси на леглото й и да си намеря пепелник. Просто човек не може да не палне една цигара. И да заключа… Но като се върнах в стаята, петното си беше там, а Деси си лежеше в безсъзнание.

–          Искаш ли огънче? – попита черната дупка.

–          А?

–          Ами седиш с тоя пепелник и цигара в ръка от известно време…

–          А, не, имам си, споко. – отвърнах аз и нервно запалих една 120ка. Бавно клекнах на пода и опрях гръб в стената. – Черна дупка, а?

–          Мдам.

–          Мда… И от кога си тук?

–          Всъщност точно тук съм от малко преди нея.

Ако черната дупка имаше глава, със сигурност в момента щеше да кима към Деси. После добави:

–          Преди това бях при съседите.

–          Мхм. Защо се премести?

–          Шумни са.

–          Ахам. И сега сте съквартирантки с Деси?

–          Мхм… – А в този момент ако имаше лице, щеше да е сключила вежди. Побързах да попитам нещо друго.

–          Ти ли си отговорна за изчезващите вещи?

–          Ми имам известна слабост към черни и бели леви чорапи… и чаени лъжички… Другото беше по случайност, честно!

–          Ъхъ…

–          Между дугото, ще се радвам да спреш да се обръщаш към мен като към нещо от женски пол.

–          Що?!

–          Ми, ние нямаме пол…

–          Тогава си „то”?

При този въпрос мисля, че пак би навъси…л…ла…ло… или каквото е там, вежди.

–          Всъщност се казвам Джак, така че можеш да ме приемеш за „той”.

–          Защо пък Джак?!

–          Ех, знаеш ли, повечето възпитани разумни същества биха се представили в отговор, а не да зададът този въпрос.

–          Мх, извинявай… Казвам се Джен.

–          Защо пък Джен?!

–          Как така защо?!?

Джак се засмя.

–          Е, да де, същото. Приятно ми е.

–          Ъхъм. И на мен.

–          Цигарата ти изгасна – от дупката изхвърча нещо към мен, което се оказа запалка. – Заповядай. По обясними причини не мога да ти запаля като кавалер.

–          Не се притеснявай. – запалих – Та какво правиш тук?

–          Живея.

–          Не е ли твърде необичайно място за една черна дупка?

–          Не съвсем. Стига веднъж да приемеш, че всичко е възможно и че всичко е космос.

–          И какво правиш по цял ден?

–          Седя си. И работя.

–          Че какво работиш? Какво може да работи една черна дупка?!

–          Ами гълтам разни неща и ги трансформирам. Преди много време например глътнах едно колибри. И знаеш ли какво излезе от другата ми страна? Цал дракон!

Опитах се да си го представя. Като фуния… може би обърната, защото колибрито е къде къде по малко. Стана ми смешно. Нали разбирате, влиза от едната страна, излиза от другата… Напомни ми за едно изказване на учителя ми по физика в гимназията – „Ех, да имах една черна дупка, да ви пусна през нея и от другата й страна да излезете едни добри и умни деца…”

–          Не е смешно.

–          Да бе, не е друг път🙂

Деси се размърда и се надигна. Втренчи поглед в мен. После в дупката.

–          А, здрасти, Деска! Това е Джак, твоя съквартирант! Знаеш ли, че веднъж е глътнал колибри и от другата страна излязал дракон?

Деси пак ме погледна и пак изгуби съзнание.

–          Джен, това не е първото нещо с което бих се представил.

–          Мх. Е, случва се. Споко, ще й мине, след малко ще я събудя. Ей сега се връщам.

Изправих се и се запътих към кухнята. Както обикновено там цареше един малък сладък хаос, абсолютно чаровен в своя ред. Отворих хладилника и с огромно удоволствие взех две кенчета бира, останали от миналото ми идване. Беше студена, най-хубавото качество на бирата! После се върнах с победоносна усмивка и седнах на пода.

–          Надявам се да ти хареса.

–          Аз не пия. После… излизат странни неща от другата страна.

–          Мхм. Е, нищо, една повече за мен.

–          Но ще ти правя компания. Мислиш ли, че ще ме приеме?

–          Деси ли? О, не вярвам, че ще има проблем. Ще й обясня. Само й върни блузата.

–          Това последното може да се окаже маааалък проблем… Не мисля, че ще я намеря, за да я върна…

Джак изглеждаше умислен, малко притеснен, като чиновник, който не може да се сети дали е подранил за съвещание или е закъснял.

–          Е, случва се. Не се притеснявай, тя и без това не носи много често черно. Ще си вземе нова. – Отпих сладко от бирата. Загледах се в отвора на кенчето. – Знаеш ли, Джак, мисля, че това е началото на едно много хубаво приятелство. Да го полеем подобаващо. Наздраве!

–          Щом казваш, Джен, ще се радвам. Наздраве да е!

~ от Джен на юни 25, 2010.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: