Гробище за разбити сърца

Вятърът леден из клоните вие
Мъгла надгробния камък обвива
Душата измъчена стене самотно
Пее скръбна песен за разбити сърца

Думи коварни паяжина тънка изплитат
после падаш в прегръдка на земята студена
Мисли и чувства отдавна си тръгнаха,
A времето спря да лети
Последния тласък сърдечен и той беше отдавна,
сега сърцето – безжизнена плът – се топи

Призрачен дъх със лунните сенки се гони
А сенките бели сладко си шепнат за смърт
Небето ридае и тишината злокобно накъсва
Пелерина от кървав мрак в нощта те обви

Огнени мисли в студено съзнание бродят
Спомени безплътни в гробището още живеят
Сълзите смисъл изгубиха, луната е по бледа от кост
А скръбна душа пее на гробище разбити сърца

~ от Джен на март 20, 2013.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: