Мъжът със сините очи и котката

Мракът сякаш бе погълнал пряката и хищно я душеше в прегръдките си. Единствената работеща лампа се бореше с тази непрогледна бездна, но бавно губеше, докато накрая примигващата светлинка не затихна. Сякаш живот се изплъзна под пръстите на удушвач. Последната искрица се отрази в студените утринно сини очи. Веждите над тях се сключиха гневно, от тънките устни се измъкна топла въздишка и с треперене се стопи в студа след миг. Той се обърна, вдигна яката на палтото си и закрачи бързо в обратна на колата посока. Стиснатите зъби удържаха злобното изръмжаване набиращо сила в него. Мина покрай някакво момиче, чакащо на спирката, увито плътно в дрехите си. То почти не изпищя, когато отскочи от пътя на високата заплашителна фигура. Писъкът просто заседна в гърлото й, когато сините очи я пронизаха с кратък поглед. Започна да вали. Лицето му беше мокро.

Жената в колата погледна в огледалото за задно виждане и й се стори, че видя нещо. Обърна се към запотеното задно стъкло, прокара длан по него и се взря. Търсещият поглед обаче остана без отговор.
– Какво има, Сиси? – попита спътникът й със зачервено лице и накъсан дъх.

– Стори ми се, че видях нещо. Някого. – Онзи също се обърна и се загледа.

– Ще се постарая да не остане нищо в главата ти, за да ти се струва каквото и да е било, сладка. – отвърна мъжът и я дръпна надолу, притискайки я на задната седалка. А тя се загледа в кожената тапицерия на тавана чудейки се дали наистина й се е сторило. До момента в който не започна да стене.

~*~*~*~

Тя се събуди от първите лъчи на слънцето, прокраднали се през прозореца между околните сгради. Сама в голямото легло. Чаршафите около нея бяха намачкани, а възглавниците бяха на пода. Погледна към вратата на банята. От там точно излизаше той. По ребрата му имаше синини, което я накара да предположи защо снощи се прибра като пребито куче. Пак си бе търсил белята в някоя тъмна пряка и я бе намерил. Очите му обаче сякаш се подиграваха на синьото небе навън, бурята в тях вилнееше все още. Верижката с халката от врата му я нямаше. Тя се прозина незаинтересовано, изви гръб назад лениво и се протегна. После грациозно слезе от леглото и го погледа още малко. Той набързо се облече и бялата риза полепна по все още мокрото гъвкаво тяло. Така добре прикриваща синините. Той седна пред монитора. Тя бавно се приближи и с няколко движения се намърда пред погледа му. Студенината се стопи. Той я погали нежно зад дясното ухо, а после по брадичката. Тя го изгледа изпитателно.

– Гладна си, нали? – попита я той и стана. След малко се върна и й сервира.

Зелените очи го изгледаха изпитателно. Той не отвърна, но сякаш поредната светкавица от бурята проблесна в неговите. Набързо намъкна дънките си, прибра пистолета в кобура на кръста и взе палтото от закачалката. На вратата той извика.

– Довечера пак ще си дойда късно. Не че това те интересува. Котките обичате дома си, не стопанина си. – И затръшна тежката врата зад гърба си.

Черната котката се прозина отново и погледна закуската си. Вместо да отиде при нея, се качи на перваза на прозореца и се загледа към него, вървящ бързо и прямо. В стаята тишината тежеше след него от напрежение. Тя наклони леко глава на една страна, сякаш за да каже „Глупаво пале“ и след като го изчака да се скрие от погледа й, скочи от там, решила че е време да яде.

~*~*~*~

Изстрел. Втори. Трети… Оглушителни… А от дулото сякаш излизаше дим… като по филмите… всичко минаваше пред очите му…

Очите на Сиси бяха разширени от изненада и ужас. Беше дошъл в бара вечерта, беше я дръпнал грубо за ръката и я беше целунал хищно, хапейки долната й устна до кръв. Тя се отскубна от него и за малко да падне залитайки, но се хвана за един стол.

– Красива си, когато те е страх, Сиси. Но този страх, привидната ти невинност… – той започна да се приближава към нея. – Високата яка на полото ти, широките сака, свободните поли… – Сиси сякаш се свиваше с всяка крачка пред високата фигура. – Не могат да скрият лукавото курвенско сърце, което бие под тези твои твърде прекрасни, за да са истински гърди… – стигайки до нея той просто я бутна назад и тя падна на колене в краката му. Отблясък от пистолета привлече погледа й. – Кучка.

Четвърти. Пети. Шести… Все така оглушителни… Седми. Още четири и пълнителят щеше да свърши… И всеки един бе последван от блясък в погледа му…

Когато всичко утихна и той сложи предпазителя, мишената на стрелбището се приближи. Всички изстрели бяха точни. Той се усмихна за кратко и прибра пистолета на мястото му.

– Не си заслужаваш, Сиси. – и се обърна към вратата, за да си тръгне. Както бе направил два часа по-рано в бара. Затръшвайки вратата зад себе си от устата му се изплъзна ръмжене – Долна кучка.

~*~*~*~

Прибра се, свали дрехите от гърба си, хвърли ги на пода и се строполи на голямото студено легло. Потърси котката с ръка, но сякаш тя се отдръпна от студените му пръсти. Тя го гледаше внимателно полупритворила очи сякаш спеше. Той нямаше сили сега да се занимава и с нейната вироглавост. Заспа бързо.

Нощта сякаш бе посипана със сребърен прашец. Нямаше помен от облаците на предната вечер и луната даряваше всичко наоколо със студените си ласки, къпейки помещението в бяла светлина. В голямото легло над стройната фигура на мъжа се бе надвесена жена със зелени очи и дълга права черна коса. Голото й горещо тяло се бе притиснало към него. Тя го гледаше изпитателно, как гърдите му се повдигаха и отпускаха от лекия му дъх. Спеше дълбоко. Тя погали бузата му и наведе лице. Целуна го дълбоко и нежно. Отдръпна се леко и устави дъхът си да топли устните му още няколко секунди. После прошепна „В следващия живот, пале, обещавам. В този трябва да научиш още. Котката се привързва към стопанина.“ Тя се надигна от леглото и тръгна към прозореца. Отвори го. Обърна се за миг и видя голото му тяло на лунна светлина. Усмихна се, пресегна се и метна завивката отгоре му. После се качи на перваза.

Долу на улицата мъж изпсува гневно, когато една черна котка скочи в краката му с оглушително мяучене и бързо се стрелна в нощта.

~*~*~*~

Той се събуди от първите лъчи на слънцето, прокраднали се през прозореца между околните сгради. Сам в голямото легло. Чаршафите около него бяха намачкани, а възглавниците бяха на пода. Той погледна към отвореният прозорец и се изненада, защото в стаята беше всъщност топло. Потърси я с поглед, но не я намери. С въздишка стана и затвори прозореца. Прокара ръка през косата си и по врата. Влезе в банята да се къпе и минавайки покрай огледалото забеляза четири котешки драскотини над сърцето си.

– Прощален подарък, а хитрушо? – усмихна се той и се вмъкна под душа. Когато топлата вода се спусна на малки вадички по тялото му и премина през драскотините те сякаш леко пробляснаха, а после щом той мина над тях с длан сякаш се стопиха и отмиха…

~ от Джен на октомври 2, 2013.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: