Защото нощта е прекрасна

Както и преди съм споменавала, поезията ми не е силна, но понякога ме спохожда и иска да се излее изпод пръстите ми по клавишите… И това стихотворение си има муза, която вероятно няма да стигне до него, но все пак, ето го, дано на някого подари усмивка. Защото нощта е прекрасна! 🙂

Обичам да тичам,
да тичам след тебе
и в любов да се вричам…

Да тичам в мъглата,
боса, безплътна,
да се крия в сянката на луната.

След тебе да тичам,
безплътна и скрита,
че усмивката ти обичам
и не мога без нея.

Светулките гоня,
в сянката на луната,
че там да те срещна,
на мрака под пелената…

Че усмивката ти лъч да огрее,
една дума да шепна,
огън душата да сгрее,
за миг да потрепна.

Да трепна и да угасна,
в очите ти да остана,
като звездите прекрасни,
на спомен да стана…

Безплътна и боса,
аз тичам след тебе,
и обич ти нося,
като подарък без време…

Скрита в мъглата,
за тебе копнея,
за усмивката сладка,
да трепна, изтлея.
Защото нощта е прекрасна…

~ от Джен в април 20, 2015.

Един коментар to “Защото нощта е прекрасна”

  1. Браво, прекрасно стихотворение. Някак тъжно и романтично.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

 
%d блогъра харесват това: