Малките радости в живота (или моите усмивки)

По идея на един колега🙂

1)

Дъждът… Няма по сладко усещане за мен от дъжда, ароматът, който изпълва съзнанието ми, шепота на ромоленето, докосването на капчиците по кожата ми… Дори падащият гръм ме радва. Кара ме да се чувствам пречистена, спокойна и напълно на мястото си. Да се чувствам уютно. Мисля, че трудно мога да го опиша като усещане. Просто човек трябва да излезе навън и да се остави да бъде намокрен до кости, да тича през локвите, да скача, да вдишва… И после чашка какао в къщи и сухи дрехи… и аспиринче… В момента в София вали… (жалко, че нямам с кой да ида на разходка:/ )

2)

Красотата… Не онази от кориците на списанията и прочие. А разни малки красиви мигове от живота. Например когато наблюдавам майка котка с малките й котенца… Или как се пречупва светлината през короната на зелено дърво… Или роза с капчици роса по венчелистчетата, огряна от слънце… Или снежинките падащи от розовото небе🙂 Някой от подобните неща, които са ме усмихвали съм снимала и съм си качила в албумите „Lens”. Не твърдя, че ме бива… но ми доставя удоволствие да си запечатвам такива неща и после да се усмихвам отново и отново…

3)

Готварството… Или като цяло храната. Любител съм на добрата кухня, обичам когато храната е приготвена добре (то кой ли не обича). Но също така обичам и аз да готвя. Да експериментирам, да си измислям рецепти. Особено да си усъвършенствам сместа за палачинки🙂 Чувството е особено приятно, изисква любов и себеотдайност. Но когато след това виждам как хората си сипват и втори, и трети път изпитвам огромно щастие! Удовлетворение… Според мен доброто готвене трябва да влезе като изкуство🙂 Не всеки го умее, но има хора които наистина го превръщат в изкуство. В нещо което радва всичките ти сетива…

4)

Изкуствата… Не искам да ги деля по отделно на музика, литература, кино… Обичам нещата които събуждат чувства в мен. Дори понякога това да са болка и тъга. За мен едно нещо е постигнало целта си, когато авторът е успял да накара реципиента си да потръпне. Независимо дали някоя песен е докоснала сърцето ми или някой хубав филм / хубава книга не ме оставят да заспя, а просто лежа в леглото си и мисля. Изкуството е създадено, за да кара да чувстваш, да усещаш, че си жив… Понякога дори поражда изкуство в отговор… Дори се опитвам да създавам изкуство като пиша. Не знам дали съм добра… Но ако поне един човек, след като е прочел мой разказ, е почувствал нещо, (болка, радост, щастие, тъга) аз съм щастлива… Защото съм изпълнила целта си… да породя чувство…

5)

Фентъзито и анимацията… Слагам ги заедно не знам защо, може би защото и за двете ми казват, че съм голямо дете. Те са част и от 4), но са ми прекалено голяма страст, за да не ги отделя. Обичам да бродя из светове, които не са ежедневната ми реалност. Фентъзито и анимацията ме карат най-лесно и приятно да се пренасям в тези светове, да ставам част от тях, да дишам въздуха им, да усещам вкуса им. Сърцето ми да бие с това на героите…

6)

Редът в хаоса и хаоса в реда… Особено моя личен🙂 Не обичам в това отношение крайностите (макар че често съм човек на крайностите) Всяко късче ред трябва да има капка хаос и обратното. Иначе нямаше да е интересно, нямаше да е усмихващо. Нямаше да го има чувството за движение и живот…

 

Вероятно мога да се сетя и за други неща. Умишлено не съм писала за приятелите ми и близките ми. Защото когато сме заедно ние се усмихваме заедно и „делим” радостта. Тези шест усмивки са „личните” ми усмивки, когато съм сама… Мога да напиша още шест, че вероятно и повече за когато не съм сама🙂 Като прекрасното усещане да прегърнеш някого и някой да прегърне теб. Или да се замервате с пуканки докато гледате филм в киносалона. Или когато сутрин 2-3ма се оплакват, че ги наболява главата след снощния купон и се чудят дали наистина е било така както беше и се смеят като гледат снимките🙂 Или когато с колегите от университета стоим в „Усмивка” и нищим теми от изпити и политика до мода и клюки🙂 Или пък „сесиите” Diablo II (когато често си говоря с играта и редовно има „умри гад мръсна нахална, как си позволяваш да ме биеш, скелет прост” и подобни) Тези споделени радости нямат край. Те са сблъсък на емоции пораждащи емоции, преплитания на сърца, души и умове… И надали мога да ги опиша, защото са уникални и трябва да се чувстват, не да се четат или пишат🙂

Иска ми се всички да се усмихваме… повече… по-често… пожелавам усмивки на всички🙂


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: