Карфици, бивши и защо…

Това е разказ за нещо, от което е по–трудно да се отървеш от колкото от хлебарките, зa нещо, което е по–досадно от дъвката на подметката ти, която пък те влачи назад или ти дърпаш все нея напред, за нещо, което се връща и изпълва утрето ти с яд, когато си мислиш, че е останало във вчера. За нещо, което никога не си отива. Разказ за бившето гадже.

Защо? Кажи ми защо пак се върна? Защо след като се постарах да те изтрия тъй старателно от живота си, игнорирах те от e–mail-а си, от чатовете, дори от списъка с хора, съществуващи на света, като някоя хлебарка ти отново изпълзя от тъмното си скривалище. Защо нито една отрова не действа върху теб?! А толкова време изгубих да те махна от спомените си за краткия ни съвместен живот, толкова старателно изхвърлих снимките ни и подаръците ти, картичката и писмото, които ми прати от почивката си, постарах се да купя на брат си същият парфюм, за да не ме дразни ако го усетя някъде, да не напомня за теб. Защо, когато за пореден път те заличих от света си, пак дойде? Защо?

Първият път го приех навътре, сякаш беше подигравка. Развали празника ми, позволи си да вулгарничиш. Но щом ти посочих вратата и те заличих от съзнанието си, нещата се оправиха.

Вторият път ме нарече курва, прати ме да духам, единствено, защото бях искрена с общите ни познати за това какъв боклук си в очите ми.

Третият път вече беше комично, театрално, все същата песен и тогава просто си изпроси поредният игнор и съжалението ми, че си жалък, посредствен, изгубен.

Но сега защо? Защо идваш и ми се показваш, да видя на какво си заприличал, изпит и състарен? Толкова искаше да те видя като големия тежкар, че сега изглеждаш като старец. Защо ми обясняваш за това колко си нещастен? Мислиш ли, че ме интересува твоята депресия? Защо трябва да се трогна и да те оКУРажа?! Защо след всичката помия, която си ми поднесъл трябва да ме интересуваш? И какво право имаш да ме каниш на кафе или “там каквото пиеш”?! Нали бях курвата, използвачката, лъжкинята… а ти – красивата червена ябълка. С червива вътрешност.

Кога ще разбереш, че си ВЧЕРА, че не искам никога повече да си днес или утре?

Сега помислете за всички онези бивши промъкващи се у вас да поплачат на рамото ви, защото ви познават и знаят, че няма да им затръшнете вратата под носа. Помислете и за всички онези лъжи и обиди, които те обичат да плюят вместо “здрасти”. Помислете за това колко пъти сте се чувствали зле заради тях, но не сте имали рамо, на което да се опрете. А сега си представете как взимате една карфица и я забивате отново и отново. В тях. Усетихте ли щастливата си усмивка?

Що се отнася до теб, скъпи, надявам се схващаш, че не искам да те виждам повече. Ти си минало и нищо не можеш да промениш, ти отдавна не си онова, което беше, сега си изпита чаша вино от кристал, загубила както съдържанието си, така и блясъка. Престани да се лепиш по подметките ми и да ме караш да се обръщам назад, спри да се завръщаш като кошмарният злодей от стария трилър, спри да оставяш многоточия и надпис “следва продължение”! Върви по дяволите и ти, и самосъжалението ти, и меланхолията. И миналото!

~ от Джен в януари 24, 2006.