Sick and tired

Знаеш ли какво? Писна ми. От теб, от това вечно да ми е писнало, от извиненията ти, от липсата им. Писна ми да се чувствам аз глупачката, да ми казват, че се държа като дете. Писна ми да се чувствам виновна, че имам емоции. Ми, имам! И не ме е срам. Не ме е срам, че ме боли, когато се държиш като идиот. Не ме е срам, че въпреки болката все пак те обичам. Не ме е срам, че съм със силен характер и че мога да мисля сама, колкото и това да те дразни. Срам ме е, че се опитвам да се нагаждам към теб. От това ми писна. Вече ми е все тая. Няма да ме тъпчеш и да ме караш да се чувствам смешна. Няма да ме караш да съобразявам емоциите си с наклона на оная ти работа и твоето настроение. Искам да се чувствам обичана, желана и нужна. Като всяка жена. А ти не го правиш. Затова майната ти.

Майната ти, защото вчера се изниза от леглото, докато спях и дори не каза „чао”. Не съм на повикване. Майната ти, защото днес реши да ме „изпъдиш” от живота си, все едно аз дойдох при теб. Ти си тоя дето допълзя. Майната ти, защото аз знам какво искам, ти не знаеш. Майната ти, няма да ми се подиграваш повече!

Да, не съм перфектната жена. Пия, пуша, позволявам си цинизми и не се кифля всеки ден. Ама и ти не си перфектния мъж, какво си въобразяваш? Това, че съм те търпяла с прищевките ти, с настроението ти, което надминава пъстротата и на моето, когато ми „дойде”, че търпях да съм ти одушник на нервите, не значи, че си идеален, миличък. Перфектния мъж ще си говори с мен смислено, ще ми подарява цветя без повод, ще прави секс с мен когато и аз искам. Няма да ми казва „ъхъ… да… ми права си” без да ме слуша, няма да превръща в култ празниците, за да се самоизтъкне с подаръци, и няма да ме люби само вечер в леглото на тъмно под завивките. Перфектния мъж ще ми направи закуска, а няма да си тръгне все едно не е спал до мен и определено няма един ден да ме блокира, просто щото, разбираш ли, не знае как да каже какво иска.

Дреме ми на сети се кое, че приятелите ти ще кажат докато сте на по бира „ми браво, пич, тя е и без това малка, глупава и не е кой знае колко красива”, защото и двамата знаем, че щом си спал с мен и се уважаваш, това не е вярно. Просто не искат да ти кажат „много си прост, братле”. И двамата знаем, че утре, ако ги засека някъде, ще кажат „жалко, че изпусна момиче като теб, сегашната му е такава крава” и ще ми кажат да им звънна някой път да пием по бира (и може би още нещо след това).

Не, не съм жалка, за това, че мрънкам. Ти си жалък, понеже не можеш да ме накараш да не мрънкам. Аз съм роза, която ти се опита да превърнеш в магарешки бодил. Няма да стане. На теб ли ти е омръзнало от мен, дечко? Хахах, хайде, чантата, шапката и вратата. Ама да не стане така, че ще минат седмица, две, месец и ще ми се обадиш. Нали ти ме изхвърли от живота си, щото ти писнало? А, да, и да те светна – истинските жени НЕ СА като в порно филмите. Много повече са. Но няма как да разбереш това, защото твърде често жените, които ти си срещал, са били 2D, .avi и .jpg формат.

Писна ми просто. Майната ти. Усмихнато.

А за всички, които четат това с мисълта, че съм лигла, мрънкаща, глупава, цупеща се… Ама да знаете наистина от къде ми минава мнението ви! Отървах се от един душеядец, няма да се съобразявам и с вашите критерии за жена. Можете да си заврете хапливите коментари знаете къде. Live and let others live… Ако текстът не ви изнася, изнасяйте се.

– От мен, с обич и усмивки

~ от Джен в февруари 2, 2011.